Кризата с нелегалните емигранти от Близкия Изток и Африка доведе до още една разделителна линия между държавите-членки на ЕС и постави на изпитание някои от общоприетите основни ценности на Съюза. В края на юни, по време на срещата на европейските лидери в Брюксел, е имало разгорещени спорове за схемата за разселване на бежанци, предложена от ЕК. След продължилото 7 часа заседание, председателят на Европейския съвет Доналд Туск е заявил, че страните-членки ще приемат около 60 хил. бежанци. Унгария и България, като засегнати от силен миграционен наплив, ще бъдат третирани като специфичен случай, когато дойде време за определяне броя на приеманите бежанци. Месец след това, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи е решил, че нашата страна ще приеме около 500 бежанци по схемата за разселване на емигранти, намиращи се в Италия и Гърция. Това е с 33% по-нисък от общия брой на тези, които трябва да приемем, и по релокацията, и по презаселването. Великобритания, Ирландия и Дания имат право да не участват в схемите за разселване. Въпреки това, някои от тях, ще приемат мигранти, пристигнали в държави извън ЕС, други – ще участват в разселването на пристигналите в Италия и Гърция. Унгария е единствената държава в ЕС, която няма да приеме нито един чужденец от двете схеми. Австрия е единствената, която, въпреки че не разполага с право на отстъпки, няма да приеме нито един чужденец, пристигнал в Италия и Гърция, а ще подслони 1900 души, заселили се временно извън ЕС.
Последният бежански доклад на Амнести интернешънъл показа, че въпреки растящите бюджети за помощ за развитие, близо 50 милиона души са превърнати в бежанци – каза социологът Евелина Славкова. – Разбира се, това не са само райони, свързани с военни конфликти в Близкия Изток, но и в Африка, където начинът на живот е изключително труден. Съвместно с тази бежанска вълна, която наблюдаваме в рамките на ЕС, има и вълна на икономически емигранти. Те търсят по-добър начин на живот, който може да им бъде осигурен в Европа. Това е проблем, който ще покаже разделение не само в държавите-членки на ЕС, но и в световен мащаб.
Не трябва да се учудваме, че все повече държави в Европа започнаха да издигат огради, стени и заграждения.
Този процес започна първо в Испания, която се опита да спре бежанския поток от Африка със ограда – уточни Евелина Славкова. – Подобни заграждения имаме и на гръцко-турската и българо-турската граници. През изминалия месец се разрази широка дискусия, свързана с решението Унгария да строи стена на границата си със Сърбия. Така реагират обществата, които се чувстват застрашени. Когато липсва единна стратегия за решаването на такъв сериозен проблем в световен мащаб, какъвто е миграционните вълни, виждаме, че всяка държава решава на национално ниво как да реагира. Това ще бъде един разлом между държавите-членки на ЕС, който ще отбележим в следващия политически сезон. Ако проблемите на ЕС с Гърция и Великобритания не могат да внесат сериозно разцепление в Съюза, то миграцията може да завърши този процес.
Ако се върнем към отминалия политически сезон, в Брюксел се изхарчи много енергия и емоции в спорове за задължителните квоти. Вече се пледира за преосмисляне на „Дъблинската конвенция” (по силата на която страните връщат бежанците в онази държава, в която са влезли за пръв път на територията на ЕС). Ако тя не бъде променена, периферните държави като Гърция, България, Италия, Испания трудно биха се справили с миграционните вълни. Болшинството от бежанците, които нашата страна поема, са се запътили към други европейски държави. За разлика от Италия, която ги приема без да ги регистрира и после ги пропуска на север, България сериозно изпълнява ролята си на пазач на европейските граници. Според Евелина Славкова, в дискусията за бежанците и миграцията в ЕС изпъква един основен принцип, които ще бъде водещ и в последващите решения на ЕС: само не в моята къща!
Представата, която се създава, че бежанците са заплаха за работните места и за живота на хората, значително повишава градуса на напрежение и не без основание. А това ще доведе до задълбочаване на процеси в страните-членки да се създават и набират скорост националистически партии. Все по-видно ще става, че е оксиморон защитата на границите на ЕС и солидарността към бежанците.
В этом году 9 мая проводит линию разделения в болгарском обществе, которое до сих пор чествовало День Европы и День победы над нацизмом, не смещая акцентов в значимости обоих праздников. С одной стороны, День Европы связан с установлением..
Старая мельница в селе Кырпачево, муниципалитет Летница /Северная Болгария/ стала образовательным и культурно-информационным центром, посвященным Деветакскому плато. Здание располагает всеми условиями для организации семинаров, культурных..