Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато се придвижват из Андите, хората Керо взимат със себе си листенца кока. За всеки случай, ако срещнат някого по пътя. Жест на учтивост е да размениш от своите листенца. Става с особен ритуал: всеки от спътниците вдъхва в безценната суровина своите добри намерения, за да бъдат споделени с другия! На 5 000 метра надморска височина в перуанските Анди движението не е интензивно, даже никак. А въздухът е разреден. Може дълго да не срещнеш човек. Въпрос на оцеляване е да имаш под ръка от ободряващите листенца. Растението е част от съхранени древни практики и култура. Нищо повече! Останалите производни са дело на „Белия човек”, обобщен образ на хората Керо за нашата цивилизация! Белият човек е объркан, той вечно нещо иска и търси. Затова не е щастлив... Хората Керо са щастливи, спокойни. И много весели. Какво толкова има при тях?! Някога мисионерите отказвали да се изкачват нагоре. Не им се катерело с часове в дълъг и изнурителен път... Така племето Керо останало встрани от Аутобана на Големия прогрес, по който неуморно нахлуват все по-нови и последен писък на модата технически изобретения. Самочувствието и амбициите на Белия човек истински развеселява племето Керо: „А умее ли Белият човек да спира дъжда? Или пък да отложи изригването на вулкан? – Понеже шамани от племето го могат!” Пътешественикът Георги Христов е имал изключителната привилегия да попадне сред тези невероятни хора, да овладява сакрални техники. Всичко, което преживява, звучи като фантастика! Вероятно един рутинен отпускар трудно ще разбере защо му е на Георги да ходи точно там. Има други перуански дестинации, станали толкова популярни, че звучат като латино-американски хаджилък: да стъпиш на Мачу Пикчу, на 2 430 метра надморска височина! Хем е по-ниско, а и не се налага да обясняваш на познати, че това е митичният изгубен град на инките. Или пък Куско! Разбира се, че навсякъде е интересно... Срещите с Керо са като посвещение в простичките, вечни истини, че: - Ние всички сме едно. Само се движим по седем посоки: хоризонталните Изток, Запад, Север, Юг. Плюс двете вертикални Горе и Долу. Седмата обединява „Тук и Сега”. А пресечна точка в нея е Човекът. Той прави избора на своето движение. Струва си да научим и за Мъдростта на пръчката, ритуала Деспачо, кой е Апу. Защо е полезно да бълбукаш под масата. И как се хрупа тръстиковидна краставица... В предаването „А сега накъде?” сме скрили за вас още съкровища на паметта. Чуйте го до края. Очакват ви незабравими срещи.
Облачно
Облачно
Осадки
