Бляскави оценки на родна сцена печели българинът Мартин Цонев. Години след като дебютира в чужбина, той е поканен и вече пет сезона пее в постановки на Софийската опера. Играе и Вотан, и Алидоро, и Бертрам, и Борис Годунов. Ето какво разказа Мартин Цонев за музикалния си път:
Аз съм кореняк русенец, баща ми Стоил Цонев беше дълги години главен корепетитор на Русенската опера. Там е работил със световни имена, сред които и Шостакович. От малък съм присъствал на репетиции. Естествено, започнах уроци по пиано, след това хванах китарата. Когато гласът ми започна да мутира, баща ми ме заведе при нашия легендарен учител Георги Делиганев. Завърших средното образование със специалност „вътрешна архитектура”. Но след като ме приеха на първо място в Националната музикална академия в София сред кандидатите – мъже, реших че това е пътят ми. Важно е да се установи връзката между академичното образование и сцената и аз имах този шанс. След Академията в София получих стипендия за Оперната студия при Университета по изкуства в Грац (Австрия). Последва покана от Международната оперната студия в Амстердам. Най-голямото име, което срещнах там бе директорът на „Columbia Records”, който ми каза: „Момче, ти имаш в гърлото си Ролс-Ройс”. Но аз знам, че това не е достатъчно. В оперните студии, в които бях, за една година имах възможност да работя върху своята вокална техника и върху актьорското си присъствие. И то с подходящ за възрастта материал. В България отрано се хвърляме на най-тежките партии. Аз дебютирах в „Атила” на 27 години! Когато учих в чужбина вече имах „в джоба си” десетина роли. Младите искаме бързо да тръгнем по стъпките на най-големите ни изпълнители, а те са били хора, както се казва, „с три морета глас” – не всеки притежава тези възможности. Днес не съжалявам за избора си. Рискът е огромен, малцина от оперните певци успяват да направят солова кариера. Трудно е, защото е нужно да бъдеш индивидуалист и в същото време трябва смирение и търпение.
Беше мечта на маестро Карталов да отидем с немска опера в Германия. И то с най-трудната – „Пръстенът на нибелунга”. В нея сме по-скоро актьори, които пеят – пеенето обаче не намалява. Затова е много важно да се изпълни искрено всяка думичка, всеки детайл, всеки цвят. Два състава ще пътуваме, защото операта е живо изкуство. За щастие имаме тези гласове, които могат да се справят добре, знаете – цял живот преследваме съвършенството. Да си пожелаем да сме живи и здрави.
Преди турнето в Германия, Мартин Цонев ще се въплъти отново в ролята-мечта за басите – Борис Годунов. След грандиозния спектакъл на открито пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в София, постановката ще се играе и на крепостта Царевец във Велико Търново (на 31 юли и на 1 август).
Переменная облачность
Ясно
