Когато в края на октомври 1989 г. хиляди противници на тоталитарния режим в България се събраха в градинката пред сладкарница „Кристал“ в София, никой не подозираше, че само няколко седмици по-късно ще падне Берлинската стена, а Тодор Живков ще остане завинаги в историята. От тогава изминаха повече от 25 години, сладкарница „Кристал“ отдавна не съществува, но градинката продължава да събира много млади хора. Именно към тях е насочена и изложбата „Желязната завеса в България“, открита в понеделник от президента Росен Плевнелиев и германския посланик в София Детлеф Лингеман.

По инициатива на възпоменателната библиотека в Берлин в памет на жертвите на комунизма и с помощта на  германската политическа фондация „Конрад Аденауер“ в България изложбата в центъра на столицата показва архивни снимки на Щази и на ДС за изграждането на зловещия кльон по българската граница, както и малко известни документи за планирани бягства на граждани на бившата ГДР през България към съседните Гърция, Турция и бивша Югославия. 25 години след падането на Желязната завеса много факти от комунистическото минало на България са неизвестни на широката публика. Осмислянето на режима от години тъпче на едно място.


При откриването на изложбата германският посланик Лингеман подчерта значението на процесите от миналото за настоящето на България, и допълни:

Снимките от тази изложба са красноречиви – българската граница е била част от един човеконенавистен режим, който разделяше не само Германия, а и цяла Европа – каза Детлеф Лингеман. – Днес това е история и с падането на Берлинската стена се вдигна и Желязната завеса. Днес Европа е обединена, България и Германия са част от ЕС, ние пътуваме свободно и имаме достъп до информация. Изложбата в центъра на София обаче ни напомня, че това не е било винаги така, че не трябва да възприемаме ценностите си за даденост и че трябва да отстояваме свободата си.

Президентът Росен Плевнелиев многократно е лансирал идеята си за създаване на музей „Българският 20-и век", в който да бъде показана истината за спасението на евреите, за фашизма и комунизма, за националните катастрофи и прехода. При откриването на изложбата той подчерта и факта, че осмислянето на комунистическата диктатура в страните от централна Европа отдавна е в ход.

Няма да се спра да повтарям, че преходът ще приключи тогава, когато сложим комунизма по един обективен начин в музея и в учебниците. Българските граждани имат пълното основание да са недоволни, а българските политици са техни длъжници. Истината все още се замазва, все още се правят опити за романтичен поглед върху този период. След 25 години контролиран преход старите комунисти се превърнаха в капиталисти, работейки със същите методи, а народът продължава да чака своята справедливост. Тази изложба е много важна стъпка в посоката на коректния прочит на историята – заяви Плевнелиев.

Фондация „Конрад Аденауер“ е един от двигателите на процеса на осмисляне на режима в бившата ГДР и прилага опита си от началото на 90-те години и в бившите социалистически страни. В България този процес е особено муден – смята ръководителят на представителството на фондацията в София Марко Арнд.

Причината се крие в това, че в България очевидно все още има кръгове, които нямат интерес истината да излезе на бял свят – коментира Арнд. – Редица процеси от посткомунистическия период на страната могат да се обяснят единствено през призмата на комунистическото минало. Например от преминаването на държавната собственост в частна бившата номенклатура извлече меко казано добри дивиденти. Задавам си въпроса, дали осмислянето на миналото е биологичен проблем, т.е. дали България би имала друг облик, когато това поколение бивши комунисти си отиде. Но не изключвам възможността, бившият елит да се възпроизвежда. А този въпрос ни препраща към днешния ден, когато говорим за реформа в правосъдието. Сигурен съм, че сред магистратите все още има хора от миналото, които спъват този процес. Това се твърди и от български политици, не само от мен. В този смисъл България има още много път да извърви.