"Картината, песента, книгата- са същността на моя живот", казва Иван Христов.

"Изложбата посвещаваме на 115 години от рождението на нашия именит земляк, световноизвестен пейзажист. С Видин са свързани неговите първи стъпки. Връща се и рисува Видин и в зрелите си години. Посетителите на изложбата ще видят в картините му чара на стария Видин, природните красоти на Белоградчик, но и любими негови кътчета от цяла България. Тъй като авторът твори почти в цялата страна. В изложбата са представени както творби от ранното му творчество, така и платна от различни периоди от живота му. Опитали сме се да направим едно цялостно изследване на Иван Христов. Топлината в картините му е следствие и от използването на една техника, наречена цветна имприматура- полагането в началото на работата по картината на един равен тон, с който покрива платното, и от който после маестрото "вади" цветовете. Това е една техника, която са използвали старите майстори. Иван Христов я е познавал и е един от малцината, които най-умело са я интерпретирали. Той е един от класиците на пейзажа", каза за автора Богдан Александров, уредник във видинската галерия "Никола Петров".

А ето как видинската художествена галерия "Никола Петров" представя автора: Иван Христов е роден на 19.01.1900 година във Видин. През 1919 година учи във Втора мъжка гимназия в София. Завършва "Живопис" при проф. Никола Ганушев в Художествената Академия в София. От 1927 до 1932 година учителства в Трявна и Пловдив. През 1942 година работи в Държавната художествена галерия в Пловдив, след което се установява като художник на свободна практика в София.

Отдаден е почти изключително на пейзажната живопис. Още в началото на творческия си път се оформя своеобразния му  живописен почерк, който с малко вариации остава характерен за  цялото му творчество. Контрастните съпоставяния на дълбоки тонове, стигащи до черното, с ярки светли багри, както и нервните, поривисти движения на четката стоят в основата на живописно-техническия похват на художника.

Тези вечни изяви на световната култура се е случвало да се осъществяват едновременно и плодоносно в таланта на един творец, стопляни от един избухващ огън, от един благороден стремеж към красотата- нравствена предпоставка в изграждането на общочовешките, обществените идеали. Случвало се е от тези изяви да се е развивала онази, която е залегнала дълбоко в индивидуалното духовно начало, и се е явила като предразположение на твореца.

Иван Христов показва завиден дар да превръща обикновените  наблюдения над природата в емоционално изкуство. Той е един от малкото български художници, който без колебание през цялата си творческа дейност възвеличава пейзажното изкуство- изключително българския пейзаж, нашия град, нашата къща, нашата улица, нашата природа. Иван Христов ги одухотвори- и те заживяха в представите на зрителя като природа, като град, като къща. Те принадлежаха само на неговите платна и на българското изкуство. Чрез неговото изкуство ние заобичахме романтиката на Трявна- онзи град, който приобщи Иван Христов като свой син, изпитахме интимността на Копривщица. Христов ни поразява с монументалния вид на Търново и Пловдив, възвеличени неподражаемо от неговата четка, със своеобразната приказност на  Белоградчик, Мелник, Балчик, Видин, Родопите, Созопол, със строгостта на възрожденската архитектура на притаените сред планините манастири- Рилски, Бачковски, Преображенски.

От 1924 до 1974 година Иван Христов има 50 самостоятелни изложби. Излага в Рим, Генуа, Варшава, Букурещ, Берлин.

Иван Христов е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. Със златен медал на Международната изложба в Париж през 1938 година. Носител е на званието "Народен художник". Умира на 27.03.1987 година в София.

Силата на неговата живопис се крие в безпределната сила на любовта му към българския пейзаж, любов изявила се в онзи сложен път, който той измина в стремежа си да разкрие прелестите на нашата, българска природа, на нашия старинен град, одухотворен от своята история, архитектура и колорит. (Изготвил: Красимир Кръстев)