Когато в референдума има повече от един въпрос, това на практика са три референдума. Това, че го правим в един ден всичко, с една бюлетина, не означава че референдумът е един. Когато обаче започне обработката на резултатите, това всичко – 3 в 1 – се счита за едно. Дори когато има празен плик в урната, това е подаден глас. Това каза за предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" Димитър Димитров. Проблемът е, че ако избирател иска да гласува само за едно от предложенията в Референдума, той автоматично ще бъде отчетен като участник и за другите два избора, обясни той и нарече това "злоупотреба с активното избирателно право и с правото да се участва в референдум":
Отгоре на всичко, въпросите във Референдума са зададени така, че да изглеждат примамливо, а да не решават нито един проблем. Ако, например, се стигне до повече от половината гласоподаватели, подкрепили въпроса да се намали субсидията до един лев, нищо няма да се промени. Има проблем с партийните субсидии, но той не е дали имат 1, 2, 5 или 50 лева на глас. Проблемът е, че никой не знае как се харчат тези пари. И ако никой не знае дали те са един, или след това по някакви канали ще потекат още 10-15-20 , все едно е – народът е казал мнението си! Народът няма как да каже мнението си, ако не е наясно какви са последствията!! Нека да се върнем на първия въпрос, който е, между другото, наистина зададен по непредпазливост. Да се избират народните представители в два тура с абсолютно мнозинство в Европа за парламентарни избори, не съществува.Не знам как да го повторя. Как да наблегна, колко силно да го кажа. Това, че във Франция така се избира президент, у нас кмет, и в много други страни се избират мажоритарно на някои позиции, не означава, че така се формират парламенти. Ако се прави такъв избор, нека всички да имат предвид, че резултатите от него ще изглеждат чудничко. В неделя имаше избор на 50 такива депутати – между другото в Грузия системата е смесена и половината се избират по този начин, а половината – по пропорционални листи. Та от тези 50 места управляващата партия спечели 48, а всички останали – 2. Техническото предимство, което се получава, т.е. мажоритарният бонус за най-голямата партия, особено в случаите, в които е управляваща, е чудовищен. Ако се запази сегашното разпределение на властите, примерно със своите 33 или 35 процента, първата у нас партия ще има 150-160 или 170 депутати. Естествено, че ще бъде представена и партията ДПС, тъй като е териториално хомогенна, ще реализира своите 40 или 40 и няколко мандата. Тук-таме ще се появят дузина или максимум две представители на социалистическата партия.