Трансплантирани в чужбина българи се връщат без медицинска документация

От Агенцията по трансплантация съобщиха за "Хоризонт", че ще инициират закоодателни промени в тази връзка.

1059 българи чакат за трансплантация на орган, 963 от тях - за бъбрек, сочи регистърът на ИАТ. Българската система за донорство в последните две години се развива бързо, но все пак темпът не е достатъчен, за да даде шанс дори на половината нуждаещи се от нов орган. Хората с присаден бъбрек у нас например са около 550, а би трябвало да са най-малко два пъти повече, смята началникът на клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница проф. Емил Паскалев:

Отначало пациентите правеха трансплантации в 1-2 големи болници, които съвсем легално даваха информация. Сега се прави в много повече болници. Някои болници не си пишат на епикризите и името отгоре! Не знаем дали донорът е мъж или жена, дали е на 20 или 120 години. Това може да доведе до смърт на самия пациент.

В клиниката в Александровска болница се следят множество случаи на пациенти, чиито трансплантации биха били невъзможни в България. Не, защото лекарите не могат да ги направят, а защото законът ги забранява. Такъв е например случаят на Екатерина Конарова, която дарява бъбрек на дъщеря си Галя. Двете са с несъвместими кръвни групи и българският закон не позволява майката да стане донор на дъщеря си, въпреки че медицински е възможно. Трансплантацията изисква по-специални процедури заради различните кръвни групи, и е осъществена в Тулуза, Франция:

Всички изследвания ги направихме тук в София, след това заминахме с дъщеря ни във Франция. Няколко пъти се правеха изследвания, и на нея преди трансплатацията и направиха 9 плазмаферези и след самата трансплатация направиха още 7 евентуално да се застраховат да не би бъбрекът да се отхвърли.

Засега нямаме юридически механизъм, да задължим турските болници да издават качествена медицинска документация, коментира директорът на ИАТ д-р Мариана Симеонова:

Много неща искаме, но нямаме право, по Закон, да ги искаме. Може би има вариант самата болница да има право, като лечебно заведение, да изисква тези неща.

Агенцията е подготвила пакет предложения законодателни промени, които могат да станат факт до средата на годината. Сред тях са както легализирането на кръстосаното донорство у нас, така и затягането на изискванията към документите, с които трансплантираните в чужбина постъпват в българска болница за проследяване.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.