ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И ДИСТАНЦИОННО ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ПРИ ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?

Преглед на чуждестранния печат

Руският вестник Независимая газета анализира вариантите за снабдяване на Европа с газ. Констатацията на изданието е, че „понастоящем само Русия е способна да обезпечи европейския потребител с необходимите количества въглеводороди“, понеже поевтиняването на нефта прави неизгодни проучването и добива на газовите находища в Каспийския регион. „Южна алтернатива на руския газ може да се появи едва към 2019-2020 година, след прокарването на Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод с ограничена мощност от 16 милиарда кубически метра годишно“. Тези проекти „отстъпват значително на варианта за руски южен коридор (през Черно море и Турция), който може да влезе в действие още през 2016-2017 година и да осигури повече от 60 милиарда кубически метра газ“, отбелязва „Независимая газета“.

Друго руско издание - Комерсант, окачествява като „нерешителни“ новите стъпки на Евросъюза по украинската криза. Вчера министрите на външните работи „утвърдиха разширен списък на руски граждани и юридически лица, а също и представители на ДНР и ЛНР, по отношение на които ще бъдат въведени нови санкции. Новите мерки, които носят символичен характер, свидетелстват за изчаквателната позиция на Брюксел, който не бърза с по-нататъшното изостряне на отношенията с Москва“, смята изданието. „В тази ситуация усилване на натиска на Евросъюза върху Русия е възможно само в случай на провал на срещата на „нормандската четворка“ в Минск“, отбелязва „Комерсант“.

Според Ведомости все още не е напълно сигурно дали планираната за утре среща на лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия изобщо ще се състои. Подготовката на срещата в Минск на 11 февруари тече в условията на взаимен натиск между преговарящите страни, всяка от които се мъчи да подобри своето положение, отбелязва вестникът. Средството за натиск на Киев са заплахите за нови европейски санкции и американски оръжейни доставки за украинската армия. От своя страна, Москва оказва натиск чрез военните успехи на „въстаниците“ и с опитите си да „разцепи трансатлантическата общност“. Според експерти, цитирани от „Ведомости“, спорът е за искането на Киев за контрол върху границата на Донецката и Луганската народна република с Русия - нещо, което е неприемливо за Москва, за разлика от предложението за 50-километрова демилитаризирана зона.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!