В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в песни". "Лудвик Куба и българската песенна култура от края на 19-и и началото на 20-и век: между града и селото" е темата на лекция на 29 април в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките в София.

Роденият през 1863 г. в градчето Подебради Лудвик Куба от малък проявява интерес към рисуването и музиката. И тъй като посещава органна школа, родителите му вещаят бъдеще на църковен музикант. Порасналото дете наистина намира път към музиката, но не затворен зад стените на някоя катедрала, а в широтата на близки и по-далечни страни. По-напред обаче придобива художествено образование в Прага, Мюнхен и Париж, известно време работи във Виена и паралелно със заниманията си пред бялото платно подхранва силен интерес към славянските езици и култура. Предприемайки пътувания до различни държави, той успява да нотира 1558 песни и заедно с това да разгърне кариерата си на художник импресионист.

При първото си идване в България през 1894 г. чехът обикаля районите около София, Татар Пазарджик и Пловдив, докато при второто през 1928 г. съсредоточава изследванията си в Родопите и отделни села. В градската среда той записва също селски песни и обратното, тъй като на границата на 19-и и 20-и век се наблюдава взаимодействие между градската и селската култура.

"Знаем дългото време, в което България е част от Османската империя – продължава доц. Веселка Тончева. – Тогава ние живеем сравнително затворено и отварянето ни към европейската и към градската култура идва в следосвобожденска България, което неизбежно се отразява върху музикалния и песенния репертоар. Оказва се, че музикалното изкуство е доста пропускливо за нови цивилизационни модели. Лудвик Куба познава европейската музика, хармония, мислене, но като външен за нашата култура изследовател работи с друга рецепция, с други културни кодове – ухото на един европеец наистина е настроено по друг начин. Въпреки това се справя добре, а някои от примерите му са буквално варианти на вече записани песни."

Свързани:

• През XIX век в България се заселва мощна колония на чехи и словаци, водени от чувството за славянско единство
  
  
• „Българските чехи” внасят европейски дух и стил в следосвобожденска България

По поръчка на проф. Иван Шишманов – тогава министър на просвещението, Лудвик Куба пише статията "Тоналностите в българските напеви" в сборника за народни умотворения "Наука и книжнина". Във вестник "Мир" пък публикува кратък текст – "Принос към историята на българския химн", в който споделя тезата си за полско влияние върху мелодията на химна "Шуми Марица". Той посвещава също така два тома от мащабната си поредица от 15 книги "Славянството в песни" на българското и на македонското народно творчество.

"Трябва да призная, че в българската сбирка няма толкова популярни песни, колкото в македонската, където можем да срещнем например "Жали горо, жали сестро" изцяло върху мелодията на "Хубава си моя горо" – казва етномузикологът. – Или пък "Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила" – макар и на места с вариантност на мелодиите, тя е доста близка до това, което познаваме от някогашното сутрешно предаване на БНР "България – дела и документи". Други познати песни в македонската сбирка са "Боряно, Борянке", "Биляна платно белеше", а в българската – посветената на Индже войвода."

Важна подробност е, че Лудвик Куба хармонизира всички песни, т.е. те звучат със съпровод на пиано. "Това е интересен подход, защото българската народна песен не притежава мажорно-минорното мислене на западноевропейската хармония, но той успява да я постави в нейните рамки и в същото време да опази спецификата на по-екзотичното балканско звучене", добавя доц. Веселка Тончева. Чехът също така превежда всички текстове на родния си език.

След като в периода 1925-27 г. събира материал за сбирката “Македонски песни”, в предговора й Лудвик Куба заявява, че водещи славянски, а и други езиковеди причисляват македонското наречие към българския език, както и че това се потвърждава от характера на българските напеви. Как обаче всичко това минава безнаказано във време, в което официалните власти в Белград се опитват да убедят света, че народното творчество в Македония е сръбско?

"Историческият контекст в Чехия е такъв, че е било възможно, освен това Лудвик Куба пътува с придружаващи лица – отговаря етномузикологът. – Той успява да се свърже със студент от Македония с българско самосъзнание, който върви заедно с него по тези пътища – дори взема своя син. Изследователят получава също така политическа и финансова подкрепа на най-високо ниво в родината си."

Животът на Лудвик Куба изглежда живописен като картина – той рисува предимно пейзажи и обикаля на кон земите, за да събира мелодиите, родени по тях.

"В много от държавите, включително и в България, той успява да улови духа – казва доц. Веселка Тончева. – Рисува църкви, джамии, базари, облекло, всекидневие, празничност. Тази комплексност на неговата личност е много важна и интересна, защото с две различни средства съумява да почувства същността на всяка една страна."

Лудвик Куба си отива от този свят на 93 години, получавайки признание за мисията на своя живот да опознае песенното творчество на редица народи и да го поднесе в готов за изпълнение вид. За съжаление, неговият принос за познаването и опазването на българския фолклор все още остава неизвестен за широката публика у нас.

"Свързах се с неговия правнук Ярослав и той е много запален да популяризира Лудвик Куба в страните, в които е писал. Благодарение на него разполагам с много страници, копирани от архива в Подебради, и в него открих песни, липсващи в българската и в македонската сбирка. Виждам също много ръкописи, варианти на опити за хармонизиране – всичко това ще даде още по-цялостен и задълбочен поглед към него", казва в заключение доц. Веселка Тончева.

Вижте също:

• Братя Шкорпил са били български будители от ренесансов тип
  
  
• Градостроителят Антонин Колар

Снимки: личен архив на Веселка Тончева, Facebook /Davor Lazarević - istoričar, ИЕФЕМ-БАН, digitalniknihovna.cz