На Радио България гостува канадският писател от египетски произход Ерик Шакур. Отличен с множество награди, дебютният му роман Ce que je sais de toi, "Това, което знам за теб" (2023 г.), е преведен или в момента се превежда на около петнадесет езика, включително английски, немски, арабски, румънски и японски. "От все сърце се надявам, че ще заживее и на български" – заявява писателят, който вече е имал случай да се срещне с български издатели. Построеният върху отсъствие сюжет, където се наслагват времена и култури, отвежда читателя в Кайро през 80-те, вибриращ от звуци и аромати. Млад лекар е принуден да следва отреденото му, но срещата с човек, от когото сякаш всичко го отдалечава, преобръща света му и не му оставя друг избор освен изгнание.

Съдбата или това, което е писано и предопределено, играе важна роля в романа, структуриран в голяма степен като разказ в разказа.

"Да, това е нещо много ориенталско – mektoub, идеята, че всичко е написано някъде в небето – разказва писателят. – Можем само да изсвирим дадената ни партитура, композирана от Бог. Струва ми се, че понякога това е почти като алиби. Впрочем, в Египет е и повод за шеги. Ако асансьорът не работи, казват  Bukra, Insh'Allah, т.е. "Утре, ако даде Бог". Съответно Бог не дава и асансьорът отново не работи… В книгата много си играя с тази идея за съдбата."

"Това, което знам за теб" също така е текст, който изобилства от сетивни описания…

"Никое от петте сетива не ни позволява да влезем в литературата – обяснява Ерик Шакур. – Забавно ми е да се опитвам да ги вмъквам, да вкарвам музика или звуци. Действието се развива в Египет, а в Кайро свирят клаксони, хората постоянно говорят гръмогласно, мюезинът приканва към молитва… Сложих и много миризми. Описвам определен образ на Египет от времето на моите родители, които са израснали там. Ходил съм около 15 пъти и имам чувството, че миризмите са единственото, което свързва техния Египет и онзи, който виждам, когато отида там."

В основата на романа е разказът за трагичната любов на двама мъже – Тарек и Али. Можем ли да го мислим като "активистки"?

"Най-простият и искрен отговор е "не". Книгата не е активистка, а говори за неща, които в действителност съществуват. Двама мъже се влюбват, както могат да се влюбят навсякъде по света. Интересното е, че действието се развива в Египет, а там се намира най-старата следа от любовна история между двама мъже – мастаба (надгробна могила), където, както се е правело тогава, са разказали целия си живот с йероглифи в барелеф. Описвам неща, които съществуват и се опитвам да ги предам възможно най-вярно. Ясно е, че тази връзка не е позволена в контекста, в който се намират героите. Ироничното всъщност е, че всичко противопоставя двамата ми персонажи Тарек и Али – религията, възрастта, семейната среда. Единственото общо между тях е, че са мъже в Египет в края на ХХ в. и парадоксално, именно това ги осъжда много повече от всички различия. Искаше ми се читателят или читателката да усети тази абсурдност."

Романът "Това, което знам за теб" описва левантийската общност. Левантийците са населяващи Египет сирийци, ливанци и йорданци, основно християни. Често проговарят френски, преди да научат арабски. Посещават френски училища, учат френска история – "всичко за предците гали и подобните клишета", усмихва се Ерик Шакур. Общуват помежду си, ходят са си на гости, срещат се на меса, продължават да готвят своите традиционни ястия.

"Исках да разкажа нещо за тази франкофонска общност, която по онова време вече е на изчезване, но все още я има – заявява писателят. – Фантазирали са за Франция. Играех си с тази смесица от култури, с тази леко архаична и същевременно романтична представа за френския, все още споделяна от много франкофони по света. Като човек от Квебек, т.е. от островче на френски език на континент, където се говори основно английски, за мен е много трогателно тук в София, да говоря с вас на френски. Това ни сближава. Когато чуем същите думи, реагираме по един и същи начин, едни и същи вибрации предизвикват у нас еднакви емоции, а това е нещо много силно."

Ерик Шакур вече отчасти се е срещал с българските си читатели. Тъй като романът все още не е преведен на български, те са основно франкофони:

"Срещнах се с много младежи. Имахме работилници по творческо писане. Бях удивен от въображението и способността им да измислят истории. Наистина съм щастлив, когато виждам как хора със свои културни референции, неизбежно различни от моите, успяват да се припознаят в историята, да се проектират в нея, да направят своите асоциации. Казват ми: "Франкофонската общност, която описваш – в България донякъде имаме същото. Общуваме с други франкофони. Имаме музикални и културни референции, които вероятно не са съвсем актуални във Франция и не са вече същите, но за нас са останали като стандарт". Това говори същевременно за времето на престижа на франкофонията в страната."

Шакур, който преди да стане писател, се е занимавал с финанси, не крие, че когато пише, си съставя много подробни планове, ползва таблици в "Ексел", пресмята броя на думите, борави с много цифри. "Когато пиша, в мен има нещо от банкера-писател", споделя той.

Завършваме с популярния въпрос за бъдещите му творчески планове:

"Отне ми 15 години да напиша 300 страници, така че не съм особено бърз. Винаги съм имал две много ясни идеи с две серии от персонажи, на две различни места, в две различни епохи. Не знам защо започнах с тази, може би защото действието се развива в Египет, а хората, които могат да разкажат за тази епоха, вече остаряват и исках да запиша свидетелствата им, преди да стане твърде късно. Сега, след като съм я написал обаче, искам да се гмурна в следващата."

Цялото интервю на френски език може да чуете ТУК.

Снимки: Мария Стоева, Facebook/ Eric Chacour, Френски институт в България, editionsalto.com