Снимка: Католическа общност-Белене

Католическата общност у нас наброява около 60 хил. души, но въпреки неголямата си численост, носи богата история, казва отец Паоло Кортези пред Радио България. През XVI век от Босна – в района на градовете Белене и Раковски, пристигат францискански монаси, които развиват мисионерска дейност. Няколко столетия по-късно по времето на османското владичество потомци на православните християни в Южна България и около Одрин също приемат католицизма, но тъй като спазват и православните обреди, биват наречени униати или католици от източен обред. Католически епископи участват в културното развитие на страната ни – такъв например е Петър Богдан Бакшев, който през XVII век написва първата история България и е сред подбудителите на организираното от католици Чипровско въстание за освобождение на българските земи от османско владичество.

"Винаги припомням още едно трудно време – периода на комунистическия режим в България, който за Католическата църква се превръща в трудно изпитание, в истинско страдание и Голгота – заявява Паоло Кортези. – От всичките 50 свещеници около десетина биват убити, сред тях епископите Евгений Босилков от Белене и Иван Романов от Пловдив, други свещеници и миряни. Много свещеници също така са изпратени в концлагери и затвори, въобще голяма е репресията и мъчението за нашите общности. Така че да благодарим на Бог за промените през 90-те години и новата свобода. През последните 40 години тук дойдоха много чужденци и можем да кажем, че за католиците в България настъпи нова пролет."

И в нея дойде една окриляваща новина – след седмиците на тревога, в които католиците отправяха молитви за здравето на папа Франциск, той напусна болничната стоя и се появи сред вярващите на площад "Свети Петър".

"Радваме се, че вече се възстановява и с всяка следваща седмица изглежда по-силен и по-здрав – казва Паоло Кортези. – Надяваме се също на Великден да излезе и да благослови целия свят. Всички ние се молихме да има пълно здраве, за да продължи да ръководи църквата, което не е лесна работа. Българските католици все още са радостни от посещението на папата през 2019 г., защото освен че е наш пастир, е и изключителен човек – той има какво да каже на всички ни, подобно на предшествениците си папа Бенедикт и папа Йоан-Павел II, които бяха изключителни личности с послания към целия свят."

Сред тези изключителни духовници с мисия, разпростираща се отвъд чисто църковните дела, е и "българският папа" Йоан XXIII. Той пристига през 1925 г. в България с рождено име Анджело Джузепе Ронкали и през десетгодишния си престой като апостолически визитатор не само оставя следа в религиозния живот, но влиза в хорските сърца със съпричастност към страдащите и дипломатическа намеса в полза на страната ни след Първата световна война.

"Той работи за възстановяването на структурите на Католическата църква и по-специално за католиците от източния обред, за основаването на института Opera Italiana Pro Oriente заедно с монсиньор Франческо Галони и създава нов дух в общността – разказва Паоло Кортези. – Освен това работи за някои милосърдни дела – например оказва подкрепа на десетки хиляди български бежанци от Северна Гърция и от Одринско, помагайки им да намерят подслон, храна, работа. След земетресението в Чирпан помага на пострадалите и на оцелелите, както и за възстановяването на храмовете и училищата. Полага дипломатически усилия за възобновяване на отношенията между Царство България и Ватикана и през 1932 г. създава Апостолическата делегация в България – днешната Апостолическа нунциатура. Работи с цар Борис, както и за връзките с православната, арменската и протестантските църкви. Винаги отворен към диалог и усмихнат, той обича да има хубави човешки отношения с всички. Десет години по-късно заминава за Истанбул, където продължава своята дейност за единство между християните."

Именно в България бъдещият папа Йоан XXIII прави крачка към сближаването на католиците и православните.

"За съжаление, християнските църкви от векове са разделени в някои неща, но днес във всяка от тях се срещат все повече хора, работещи отново да намерим пълно единение – изтъква Паоло Кортези. – През настоящата година пред нас стои тази възможност, тъй като се навършват 1700 г. от Събора в Никея, когато всички са били единни. Дано папа Франциск и вселенският патриарх работят с много призиви и един ден отново да празнуваме заедно Възкресението на Христос. В нашия свят има много разделение и неразбирателства, но нека поне вярата ни води до разбирането, до споделянето, до общението."

Малка крачка към вслушване в този призив е възпоменанието на делото на Анджело Ронкали. На 25 април т.г. – сто години след пристигането му в България, Епископската конференция на Католическата църква заедно с Апостолическата нунциатура организират юбилейна научна конференция на тема "Послушание и мир – монсиньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България (1925-1934)" в Българската академия на науките. След това ще се състои концерт на Genesis Orchestra в Националната галерия, а на следващия ден в чест на провъзгласения за светец папа Йоан XXIII ще бъде отслужена Света литургия в конкатедралата "Св. Йосиф", където се пази частица от мощите му.

На конференцията отец Паоло Кортези ще представи своя последен труд "Ти посещаваш земята и я напояваш", съдържащ около 600 страници писма на монсиньор Анджело Ронкали до Ватикана, в които той говори за България – не просто за католиците. Но преди това в навечерието на Възкресението Христово ще отправи своето послание до всички хора с добра воля по света.

"Моето послание за Великден, както всяка година, е към всички хора – казва католическият свещеник. – Почти всички страдаме за нещо – за работа, здраве или липсата на някого, за войни или неразбирателства, и понякога губим надеждата. Пожелавам Възкресението на Исус Христос да донесе нова надежда на всички и по-специално на страдащите – да стиснем зъби, да не се предаваме и да имаме християнската надежда, че накрая Бог ще победи смъртта, светлината ще победи тъмнината, доброто ще победи злото, радостта ще победи тъгата и любовта ще победи омразата. Ето, победата е на Бог и на доброто и победителят наистина е Христос, който възкръсна, за да събужда надеждата в нашите сърца, в нашия живот. Да не се предаваме!"

Снимки: Католическа Общност - Белене, Kатолическа енория "Св. св. Кирил и Методий"- Свищов, БТА

БНР подкасти: