Трансформация – това е думата, която най-точно определя моментното състояние на родната индустрия. Според анализ на секторните данни за периода от 2008-а до началото на 2024 година, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ), България губи облика си на дестинация, която с привлича външни инвестиции с евтината си работна ръка.
Съвременните тенденции в производството и търговията, както и последиците от външните икономически кризи доведоха до естествена преориентация на индустрията в България. По данни на ИПИ, нискотехнологични сектори като текстил, облекло и мебелни предприятия, които бяха с най-голям дял в заетостта, вече губят своя потенциал и съответно намалява броят на наетите работници. За сметка на това се увеличава ръстът на производството, продажбите и наемането на служители в средно и високо-технологичните сектори. Сред тях са производството на електрически съоръжения и елементи за автомобилната индустрия, т.нар. сектор мехатроника. Ръстът на продукцията там е с 60% от 2008 г. до сега и съответно расте значително броят на заетите – отново 60%. Промяна има и при производството на компютърна техника и електроника – ръстът на продукцията тук е 150%, но засега остава малък броят на заетите, само около 10-11 хил. души.
Изводът, който правят специалистите по пазарна икономика е, че ниско технологичните сектори имат по-малък принос в икономиката, използват повече ръчен труд и губят от своята продуктивност.
Високотехнологичните сектори у нас, основно оптика и компютри, са слабо представени, но при тях ръстът е почти двоен. При средно до високотехнологичните има 30-40% ръст на продукцията. Ефектът от всичко това е, че производителността на труда се е удвоила за последните 10 години. Водещи сектори вече са хранителната индустрия и ауто-мотив сектора, които се влияят много от износа.
"Очаква се секторите с най-висок растеж и тази година да са отново оръжейната промишленост, както и компютрите и комуникационната техника" – казва Петър Ганев, икономист от ИПИ:
"Леката промишленост и въобще промишлеността, която създава близо 500 хил. работни места, минава през своята трансформация. Преструктурират се производства като текстил, облекла, мебели. Такива предприятия губят работни места и тази тенденция ще продължава. Те и произвеждат по-малко от това, което са произвеждали преди. Докато средно, към високотехнологични предприятия каквито са automotive-сектора и мехатрониката, въпреки някои проблеми заради ниския икономически растеж в Европа, в крайна сметка дългосрочната тенденция сега е положителна. Те успяват дори да създадат работни места, успяват да вдигат производителността и да допринасят и за икономическия растеж на страната. Тази трансформация ще продължи. Вече говорим, че не сме дестинацията за инвестиции заради евтината работна ръка. Виждаме няколко завода, които затвориха производството си в Северозападна България. Това означава, че в момента, в който нямаш това конкурентно предимство на евтина дестинация, трябва вече за други неща да се пребориш. В райони с висока безработица това се отразява, хората трябва да се преориентират и да намерят други работни места."
Генерално обаче тенденцията е положителна – казва Петър Ганев. По думите му, трябва да свикваме с този модел – при който разходите за труд у нас растат чувствително, повече дори от разходите за труд в Европа. Сега те са 10-15% на годишна база, а в някои отрасли стигат и до 25% за година. Новината вече няма да е ръстът в заетостта и услугите. Новината вече ще е трансформацията на тези 500 хил. работни места, които ще се движат към средните до високотехнологичните сектори – подчертава Петър Ганев и уточнява, че дори вътре в по-ниско технологичните сектори, стремежът на компаниите за текстил и облекло ще е да влагат повече капитал и да модернизират производството. Така те ще станат по-ефективни и ще бъдат конкурентни на външния пазар.
"Ръст на възнагражденията има във всички сектори, тъй като минималната заплата расте и трябва да отчетем връзката с бюджета, че вдигаме осигуровките. Това са допълнителни разходи за труд. Ако през 2027 г. с 3% се увеличат разходите за осигуровките, това е допълнителен разход за труд и води до още загуби на конкурентноспособност за бизнеса по тази линия. Така че темата за човешкия капитал, знанието, за индустриалната инфраструктура ще стане особено важна. Тъй като това са други елементи, извън разходите за труд."
Според анализа на ИПИ, привличането на инвеститори заради ниско заплащане на труда у нас, постепенно ще изчезне. Водещ мотив за бизнеса ще стане достъпът до големия пазар и инвестициите в човешки капитал. "Това е много важно, когато говорим за производителност и за ръст на възнагражденията и разходите за труд. Като следствие от всички тези промени идва и подобряването на инфраструктурата и на индустриалната инфраструктура също" – казва в интервю за Радио България икономистът Петър Ганев.
Снимки: БГНЕС, БТА, se.com, industryinfo.bg, kvorum-silistra.info
"Цвете в епруветка" е иновативен проект, който създава нов продукт с помощта на растителни биотехнологии. Той обаче прави и нещо повече – разказва история за силата на човешкия ум и сърце. Идеята е на Петър Нефтелимов, млад човек, роден с детска..
За последните 10 години жилищата в София са поскъпнали тройно, а в големите градове повече от два пъти. Това сочат данните на една от най-големите брокерски компании на българския пазар. "Ако през 2015 г. в София можеше да се купи жилище с..
Положителен темп на развитие в свиневъдството отчетоха от бранша по време на Международен форум "Съвременни тенденции в свиневъдството: Научни, пазарни и регулаторни аспекти", който се проведе днес в Стара Загора. Беше отбелязано, че 53% от..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали