На 28 март Православната църква чества паметта на преподобни Иларион и Стефан, свещеномъчениците Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски, както и свети мъченик Енравота-Боян, княз Български.

Свети великомъченик Боян, княз Български, пострадал за вярата си в Христос около 830 година. Когато неговият брат езичник Маламир (Владимир) се възкачил на българския престол, благочестивият княз Боян го помолил да освободи от затвора християнина Кинамон (Кинам), който бил затворен дълго време, защото отказал да участва в езическо жертвоприношение при княз Обрит (Крутогон), предшественикът на княз Маламир.

Желанието на благоверния княз Боян се изпълнило и той, като видял Кинамон крайно изтощен, попитал защо страда толкова много. В дълъг разговор християнинът обяснил на княза за християнската вяра. В края на приятелския разговор той казал на княза: "Без Христос Исус няма светлина за ума, няма живот за душата. Той е Учител на човечеството и наш Спасител, Който чрез Своята смърт примири Божията истина с виновното човечество. Не желаеш ли погибел? - Вярвай в Господ Иисус".

Княз Боян приел с радост Светото Кръщение. Новопокръстеният благочестив княз, като се запознал с християнското благочестие, бил проникнат от искрена любов към молитвата, поста и богосъзерцанието. Маламир, след като научил за обръщането на брат си към християнството, поискал той да се върне към езичеството. Свети княз Боян решително отказал и Маламир осъдил брат си на смърт.

Преди мъченическата си смърт светият княз-изповедник пророчески казал: "Вярата, за която умирам, ще се разпространи по цялата българска земя. Напразно се надяват да я спрат с моята смърт. Храмове на Истинния Бог ще се издигнат и службата Му няма да престане, и идолите и мръсните жертвеници ще изчезнат".

С последното си пророческо слово той се обърнал към брат си Маламир: "Няма да получиш никаква полза от твоята жестокост и смъртта скоро ще те застигне".

Пророчеството на светия мъченик се изпълнило. Скоро Маламир умира и тъй като няма наследник, тронът е наследен от по-големия му брат Пресиян (836-852).

Синът на княз Пресиан, свети равноапостолен княз Борис, в свето Кръщение Михаил, впоследствие покръстил българския народ.

Преподобни Иларион, наречен Нови, за да се отличава от Иларион Далматски, живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775 г.). Той приел монашество още в ранна младост и бил обдарен от Бога да върши дивни чудеса: в сушаво време измолвал изобилен дъжд, парализирани раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва. Преп. Иларион бил проповедник на иконопочитанието, затова манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен. Монасите му били мъчени до смърт, а самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобни Стефан Изповедник живял по времето на византийския император иконоборец Лъв Арменец (813–820). От младини приел монашеството и се отдал на строг постнически живот. Заради монашеските му добродетели и богат духовен живот бил избран за игумен на Триклийския манастир.

Неотстъпната привързаност на преп. Стефан към иконопочитанието станала известна на владетеля, който го подложил на мъчения. Накрая бил изпратен на заточение, където предал душата си на Бога.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".