В този ден тържествено изнасят в средата на храма Христовия Кръст за поклонение. В средата на Великия пост Светата Църква мъдро ни напомня за символа на Божията любов - честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.
Днес честваме и свещеномъченик Никон, убит в Сицилия и неговите 200 монаси, както и свети Лука Одрински.
Никон живял през III век в град Неапол. Бил доблестен войн, чиято майка била благочестива християнка и постоянно молела Бога да просвети душата на сина ѝ. Когато заминавал на война, тя го увещавала да призовава на помощ Господ Иисус Христос. Нейните думи не само се запазили в сърцето му, но и принесли богати плодове, когато Никон бил обкръжен и рискувал да изгуби живота си. Той се прекръстил и призовал на помощ Спасителя. Начаса свръхестествена сила го окрилила и той безстрашно победил неприятелите си. Изумени, бойните му другари го похвалили за мъжеството, а той прославил пред тях Бога и им казал: "Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!"
Като се върнал у дома разказал на майка си за великата Божия милост и с нейното благословение се отправил да търси свещеник, който да го въведе в Христовата вяра. Така стигнал до планината Ганос, където го очаквал Кизическият епископ Теодосий. Там, сред учениците на Теодосий, Никон получил светото Кръщение, а по-късно бил ръкоположен за дякон и въведен в епископски сан. Преди смъртта си Теодосий посочил Никон за свой наследник и му поверил своите иноци, като им заръчал да заминат в Сицилия. Никон се върнал първо в Неапол, за да се прости с майка си. Там видял някогашните свои верни бойни другари и обърнал към вярата деветима. Заедно с иноците всички заминали за Сицилия, където се уединили в пустинно място, облагородили го и заживели от труда си. Не след дълго управителят Квинтиан научил за тях и ги заловил.
Така Никон и всичките 200 братя приели мъченическата смърт.
Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. След ранната смърт на бащата майката дала Лука на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, взел със себе си и 13-годишния Лука, но в Цагриград Лука се скарал с едно турче и започнал да го бие. Разгневените турци искали да го убият. От страх Лука извикал, че ще се потурчи. После се разкаял и съобщил за случилото се на своя осиновител, който се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но вместо да освободят момчето, го вързали и насила го обрязали.
След време той постъпил в Иверския манастир в покаяние, където го миропомазали отново и приел монашество. След като не намирал покой, с помощта на монаха Висарион бил подготвен за подвига на мъченичеството. Заедно с него отишъл на остров Митилин. Там, пред кадията Лука разказал как насила са го потурчили и открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Въпреки увещанията да приеме исляма и заплахите на турците, Лука публично изповядал своята вяра и бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст.
Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Турците хвърлили тялото на мъченика във водата, но то не потънало.
Накрая християните взели тялото на светия мъченик и го погребали с подобаващи почести.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..
Един скромен военен свещеник прави първия си досег с България през 1921 г., пристигайки с поръчението да издири безследно изчезнали италиански войници по време на Първата световна война. Той обаче не остава равнодушен към съдбата на тази малка..
Белослав е малък град, разположен на брега на един от ръкавите на Варненското езеро. Именно тук, на скромния градски пристан, е закотвена единствената запазена българска подводница – "Слава ". Плавателният съд отдавна вече не пори дълбините на Черно..
На 25 март честваме големия християнски празник Благовещение – ден, в който християните възпоменават едно радостно за всички ни събитие...
Благовещение е денят, когато се сбъдва Божието обещание за спасението на човешката душа от вечните мъки на тъмнината. Неговото послание е, че Бог ни..
На 26 март Православната църква чества празника Събор на св. арх. Гавриил, както и един от Софийските светци - мъченик Георги Софийски Стари...