Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Театърът в дигиталния свят – представления отвъд реалността и зрители-геймъри

Проф. Велимир Велев
Снимка: НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си възприятия, отвеждайки го в територии, които задават въпроси, търсят отговори и провокират към размисъл за живота и ценностите – въпроси, върху които разсъждава още в края на миналия век проф. Велимир Велев, един от преподавателите по сценично изкуство в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ)"Кръстьо Сарафов". Наскоро театралът представи свой проект, базиран на технологиите, в който зрителите на онлайн платформа имаха възможността да гледат "на живо" постановка, която не само разместваше основните компоненти на реалността, но и самото представление реално не съществуваше.


"Това е новото зрелищно изкуство, което се ражда от технологиите. Новият канал за комуникация е толкова богат, че насоките, в които се появява самото изкуство са изключително разнородни",твърди проф. д-р Велимир Велев – режисьор, актьор, сценограф, хореограф, сценарист, преподавател и основател на "Виртуален Интерактивен Театър" и "Невиждан Театър" – обявен за "световно културно явление", тъй като е първият в човешката история, в който незрящи актьори творят в сферата на визуалните сценични изкуства. В далечната 1996-та театралът попада в мултимедийната лаборатория на Техническия университет в София. Впечатлен от възможностите, които предлагат най-мощните за времето си компютри, започва работа като мултимедиен консултант в университета, независимо че вече е и преподавател в НАТФИЗ. Малко след това получава покана от Института по математика и информатика към БАН и започва работа към секцията "Дигитализация на културното наследство". Задълбочените занимания с компютърните технологии обаче го провокират да изследва как биха могли да си взаимодействат с театъра. "Моментът съвпадна с моето кандидатстване за докторантска степен и дефинирах темата си в посока на изследване на зрелището на бъдещето", споделя проф. Велев и допълва:

„Невиждан Театър“

"Зрелищните модели, които описах бяха в различни посоки, в които новите технологии даваха възможност да бъдат създадени, и обхващаха принципите на интерактивност и хибридност на този различен вид комуникация между зрелището и зрителя. Зрителят в новото зрелище вече не е класическият зрител, а зрител-геймър, защото технологиите налагат съвсем нов начин на общуване. Изследването беше едно особено пътуване в територия, която за мен беше непозната, но така беше и в световен мащаб. През 2004-та пуснах първата си статия на тази тема и получих покана за участие в световна конференция. Тя гласеше: "Г-н Велев, в настоящия момент 6 човека в света се занимават с "философия на интернет" – вие сте седмият, заповядайте при нас!" За съжаление се разболях и не заминах.  Все пак успях да формулирам това, което ще се случи в бъдеще със зрелищното изкуство в световен мащаб и изведох общите закони и постулати. Приятното за мен беше, че това което бях прогнозирал, започна наистина да се случва в следващите години, а и досега се потвърждава предварително написаното от мен в онзи момент. Тъжното е, че не успях да реализирам и практически да проверя моделите, които бях описал, защото не разполагах с необходимия финансов ресурс. Но все още има такива, които в световен мащаб не са експериментирани и, ако съдбата е благосклонна, може и да ги изпробвам."

Научните изследвания на проф. Велев са върху въздействията на технологиите върху всеки един човек – как променят съзнанието на потребителя и какво ще се случи с децата в бъдеще – ще потънат ли в дигитално генерираната реалност, или театърът ще успее да ги задържи в реалния човешки свят. Това го подтиква да разработи сериозно количество бъдещи зрелищни модели, базирани на комбинациите между изразните възможности и взаимодействието " хардуер-софтуер-реална среда" и "зрител-потребител". Един от тези модели използва в последния си проект, в който виртуален платформа наслагва стрийминга от няколко екрана, разположени на различни сцени, на които в този момент 3 актьорски трупи играят самостоятелните си постановки пред публика. Експериментът се посреща с голям интерес, защото "спектаклите са на живо, а самата спойка между екраните" създава четвърто театрално произведение, което е самостойно и оставя убеждението у зрителя, че е замислено да бъде изиграно по точно този начин. В проектът участват актьорите от "Невиждан театър". "Те имат някакъв вътрешен поглед, който и до днес, въпреки че работя с тях и ги обучавам, не мога напълно да си обясня - как можеш нищо да не виждаш и едновременно с това да виждаш това, което създаваш, а и да можеш да го контролираш?! Това е отвъд нормалните възприятия!", споделя проф. Велимир Велев и допълва:

"Останалите две групи бяха актьори и моите студенти. Беше им любопитно. Младите хора, според мен, винаги ще бъдат едни и същи – те са живи и отворени за игра, може би защото са по-близо до детската възраст, а вече са и от поколението на "дигитално родените", и това беше провокация, която е в "техните води". Мисля, че някои  ще продължат да експериментират и че резултатът от проекта носи своя смисъл за развитието на театъра и зрелищното изкуство в бъдещето."


А относно трансформациите на сценичното изкуство, които можем да очакваме в следващите десетилетия, университетският преподавател е категоричен:

"Театърът няма как да остане същият, но няма и да изчезне. Много пъти са предричали неговия край – първият от тях е при появата на киното, след това - на телевизията, … видеото.. Театърът не е изчезнал! Всичките тези нови канали за комуникация донасят по нещо ново, и той се променя, но класическият театър в хилядолетния му вид няма как да изчезне, защото носи на зрителя едно особено изживяване, което не може да бъде изместено от технологии. Със сигурност обаче той ще се разклони и ще добие нови форми, които ще носят и по-различни имена. Все пак държа да подчертая, че технологиите не са мой фокус и самоцел. Те са още едно средство, което, ако човек разгадае, може да го използва, за да създава изкуство."

Снимки: НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", личен архив, Facebook  / Финансов механизъм на ЕИП и Норвежки финансов механизъм в България

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Международният фотофестивал "Фодар" се провежда в София

Тринадесетият международен фотофетивал - биенале "Фодар" се провежда от 4 март до 6 април в "Двореца" (Национална художествена галерия) в София.  Тази година кандидатите за участие са били 801 от 81 страни. За представяне в изложбата международното..

публикувано на 05.03.25 в 07:00

Художникът Емил Стойчев разкрива въображението като своя кръвна система

В ярка и запомняща се изложба "Въображението е моята кръвна система" художникът Емил Стойчев представя творбите си в Софийската градска художествена галерия, по случай своята 90-годишнина. Последните над 30 години той дели времето си между Париж и..

публикувано на 05.03.25 в 07:00

Режисьорът Марко Гандини и "Фалстаф" в Софийската опера

На 27 февруари Софийската опера вдигна завесата за поредната бляскава премиера от сезона – "Фалстаф" на Джузепе Верди с впечатляващ постановъчен екип: Григор Паликаров – диригент, Марко Гандини – режисьор, Итало Граси – сценограф, Анна Биаджоти –..

публикувано на 04.03.25 в 10:50