Рори Милър живее в България повече от 15 години. Занимава се с производство на крафт бира, работи като главен готвач в няколко ресторанта, основава заведения за бързо хранене с авангардно меню и усвоява тънкостите на традиционната българска кухня от години. По време на пандемията от Ковид-19 работи като доброволец в български болници. Многократно доставя хуманитарна помощ за Украйна след началото на войната. През 2023 година издава книгата "На око – Кулинарни приключения на село". В нея разказва за пътешествията си из българските села, където събира вкусни рецепти, среща се с местните жители и преоткрива един друг начин на живот, който отдавна е изчезнал в града.
След пристигането си в България, Рори стартира производството на крафт бира, за да продължи семейната традиция започнала от неговия баща в САЩ:
"Бях наистина мотивиран да покажа тази бира на други хора, защото по това време нямаше такава в България. Хората проявяваха интерес към този продукт и започнахме да събираме екип за първата компания за производство на крафт бира в страната. Това е много бавна индустрия. В Америка отне 40 години да се развие култура на консумация на крафт бира. Доста е трудно, особено ако нямаш финансов буфер. Произвеждах крафт бира в продължение на близо 10 години, но сега това е само хоби."
Преди няколко години Рори се впуска в кулинарно пътешествие из най-затънтените кътчета в страната. В книгата "На око” разказва за гостуванията си в Неговановци, Салаш, Челопек, Паволче, Горно Пещене, Кабиле, Воден и Дряново. Сред включените в книгата рецепти са кокоша саламура, просеник, пълнена тиква с месо, чорба с луканка, зелеви сарми, курбан, качамак и много други. Рори решава да озаглави книгата си "На Око" след като чува хората по селата да използват често този израз, когато добавят съставки към техните гозби без мерки и теглилки. "Но това придоби по-дълбок смисъл, когато се запознах с ежедневието на хората в тези села. И си дадох сметка как трябва да подхождаме към всеки аспект от живота – любов, работа, приятелство. Всичко трябва да се прави с повече душа и сърце и с по-малко пресметливост". Как обаче започва всичко?
"Влечението ми към кулинарията ме накара да участвам в проект на "Резиденция Баба". Въпросната организация посещаваше различни села в България с идеята да помага на местните с най-различни дейности. Това е един вид доброволчество, но за мен, като чужденец който беше живял само в София и видял единствено живота в столицата, това беше прекрасна възможност да опозная и други части на страната. Първоначално отидохме в Северозападна България близо до Видин. Аз бях в село Неговановци и прекарах 3 седмици с едно семейство. Целта ми беше да опозная хората, с които живеех.
Бабите и дядовците разказваха много интересни истории и тогава ми хрумна идеята да обикалям и събирам интересни рецепти, за да науча повече за българската кухня, защото не знаех много за нея. И в този процес, говорейки с местните хора, аз разбрах каква е истинската България. Страхотно е да комуникираш с хората чрез храната. Тя ме отведе на места, където да науча какво е да живееш по-бавно, по-почтено и по-истински."
По време на обиколките из страната ни Рори събира множество автентични рецепти, които включва в своята книга. Сред любимите му ястия е "бял мъж” (белмуш), което има щастието да сготви в село Салаш, Северозападна България.
В родопското село Дряново открива друга любима храна – родопския качамак. "Общото между всички тези ястия е, че не изглеждат никак добре, но за сметка на това са ужасно вкусни", казва Рори.
Първоначално идеята му била да създаде книга с готварски рецепти, но нещата се променили много бързо:
"След като посетих първото село осъзнах, че готвенето е хубаво и важно, но не колкото самите хора там. Те ми разказаха толкова много неща и ме научиха на житейски уроци, които никога не бих научил в града. Те бяха буквално изоставени и нямаше с кого да си говорят. Чувстваха се наистина щастливи да разкажат историите си. Моят живот също се обогати в емоционален смисъл. Определено бих прекарал време с някой от село, който вижда важните неща, отколкото с хора от града, които постоянно се оплакват за дреболии", продължава Рори.
През 2024 той представи книгата си в САЩ и Канада. Ето какво сподели за срещите си с българската диаспора:
"Беше страхотно пътуване. Успяхме да организираме събития в шест града – Чикаго, Ню Йорк и Сиатъл в САЩ и Торонто, Отава и Онтарио в Канада. Останах много изненадан от огромния брой хора, които присъстваха на представянето на книгата. Не знаех, че толкова много българи живеят в тези градове. Те се интересуваха от това какво мисля за страната им.
Беше страхотно да се срещна с много деца на български емигранти, които за съжаление не говорят български. Това ме мотивира да направя и английска версия на книгата. Силно се надявам тя да види бял свят, за да може българската диаспора не само в тези градове, но навсякъде в САЩ, Канада и Англия, да има достъп до нея. Замислил съм още едно пътуване в чужбина, този път с английската версия на книгата."
Рори Милър планира да напише и втора част:
"Тя ще се фокусира върху по-младото поколение. Идеята ми е да включим различни региони на страната. Вече бяхме в няколко села в Странджа и аз наистина искам да пиша повече за този край. Това загадъчно и позабравено кътче e изключително диво и прекрасно. Написването на първата книга ми отне близо три години, но се надявам втората да излезе доста по-бързо, защо не за Коледа."
Рори също така обича да отбелязва местните празници и обичаи. "През последните няколко години, покрай писането на книгата, бях канен на много места в страната и взех участие в най-различни прояви и фестивали. Там е много забавно и винаги си изкарваме добре. Преживях всякакви емоции покрай тези събития. Когато имам възможност, не пропускам и някои американски традиции", завършва Рори.
Вижте още:
Снимки: личен архив на Рори Милър, Костадин Атанасов
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..