Епископ Франческо Галони посвещава живота си на бедните и сираците в България

Един скромен военен свещеник прави първия си досег с България през 1921 г., пристигайки с поръчението да издири безследно изчезнали италиански войници по време на Първата световна война. Той обаче не остава равнодушен към съдбата на тази малка балканска държава. Пребивава тук чак до 1949 г., когато комунистическата власт скъсва отношенията с Ватикана.

Името на този католически духовник е Франческо Галони – последният нунций у нас, преди в страната ни да се установи атеистичен режим.

"Този човек играе важна роля в живота и църквата в България – разказва отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене. – Като млад свещеник той участва с алпийската армия в битките в Северна Италия срещу Австро-Унгария и се грижи за ранените войници. Преживявайки тази трагедия, решава да посвети живота си, от една страна, на жертвите във войните, а от друга, на сираците на същите тези воини и на вдовиците. Пристига у нас, за да събере останките на над 200 починали италианци, пленени от австро-унгарската армия и изпратени в страната ни, които в момента са положени в Софийските централни гробища."

През първите години на престоя си Франческо Галони се свързва със сестрите евхаристинки – българки, които се грижат за сираците и за семействата в нужда. Често пътува и до Италия, за да спечели съпричасност за ситуацията в страната ни и със събраните дарения да подпомогне осиротелите деца и бежанците от Гърция и Македония. През 1925 г. делото му бива подкрепено лично от монсиньор Анджело Ронкали. Бъдещият папа Йоан XXIII благославя първия камък на основания от италианския свещеник институт Opera Italiana Pro Oriente на столичната улица "Оборище" №5.

• Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България

"Дейността на този институт преди всичко е да дава прибежище на многото сираци в София и да ги възпитава – казва Паоло Кортези. – Към това дело Франческо Галони включва и училище, в което учат много деца на италиански дипломати, военни, бизнесмени, търговци, тъй като по това време италианската колония е много силна. Самата царица Йоана, която се е познавала със свещеника, е подпомагала неговата дейност. Той основава също един орден с български монахини, посветен на Благовещението Господне. Много млади момичета от него са работили в сиропиталището и в София, и в Македония."

Идването на власт на комунистите през 1944 г. съвпада с изгнанието на Франческо Галони в родината му – между 1943 и 1945 г. той е обявен за враг и интерниран, тъй като е сътрудничил с режима на Бенито Мусолини. Всъщност поддържайки контакти с висши политици и министри, италианският духовник успява да "изкопчи" много средства за човеколюбивата си дейност в България. Така след двугодишен принудителен престой в Италия той се завръща у нас и оглавява Апостолическата делегация (днешната нунциатура) в опит да опази отношенията между Ватикана и новата власт. При едно задгранично пътуване през 1949 г. обаче му е отказано повторно влизане в страната и той завинаги напуска България.

"Новите ръководители, водени от атеистическа идеология и желание да освободят България от чуждите агенти – сред тях и католици, защото болните глави на тези ръководители привиждат врагове във всички чужди църкви и чужденци – започват репресии, конфискации на имоти, забрани – добавя Паоло Кортези. – Институтът Opera Italiana Pro Oriente със своето сиропиталище и училище е конфискуван и закрит, всички чужди духовници – италианци, немци, поляци, вече са експулсирани от страната, а през 1952 г. българските свещеници и владици са арестувани и осъдени. Сред тях и монсиньор Евгений Босилков от Белене, който заедно с още трима свещеници е застрелян, а останалите – изпратени в лагери и затвори. Монсиньор Иван Романов от Пловдив например умира в шуменския затвор, докато много други остават зад решетките до 1965 г."

Българският епископ Евгений Босилков, който става истинска опора за Католическата църква у нас след преустановяването на отношенията с Ватикана, се запознава с Франческо Галони през 30-те години. Тогава и двамата са обикновени свещеници, по думите на отец Паоло Кортези:

"Когато Босилков по-късно става епископ, той води официална кореспонденция с Галони като отговорни за Апостолическата делегация в София – за всичките проблеми, конфискации, забрани. Чрез съветите на Ватикана те се опитват да пазят добри отношения с властите, въпреки че от отсрещната страна напрежението е напреднало до тоталното унищожаване на Католическата църква. В документите на Комисията по досиетата прочетох как във всички обвинения срещу Босилков и другите свещеници винаги се споменава монсиньор Галони като ръководител на шпионската мрежа на Ватикана в България. Двамата са били под наблюдението на агенти на Държавна сигурност и всяка тяхна среща е документирана. Винаги, когато разпитват монсиньор Босилков, му задават въпроса: "Какво сте казали на монсиньор Галони, какви заповеди Ви е дал монсиньор Галони, с какви пари Ви е възнаградил монсиньор Галони? Ето затова между тях има тази връзка."

• Отец Паоло Кортези: Блаженият Евгений Босилков и другите разстреляни свещеници са будители, живели според вярата и вършили добро

• Отец Паоло Кортези: Без помирение между жертви и палачи България не може да върви напред

Макар и далече от България, монсиньор Франческо Галони успява дори през Студената война да работи за поддържането на духовен контакт между неговата родина и любимата му страна. Доказателство за този факт е изпращането през 1986 г. в Италия на български семинаристи.

"Имах удоволствието преди години да посетя мястото в Северна Италия, където през 1976 г. Франческо Галони е погребан – продължава разказа си Паоло Кортези. – На неговия гроб във Вело д’Астико до ден-днешен има много посетители. Приживе в селището той приютява монахини, изгонени от София. Именно там е погребана сестра Габриела Босилкова – племенничка на монсиньор Босилков, както и други български монахини."

Паоло Кортези с топло чувство си спомня "българската пещера", видяна във Вело д’Астико. При едно от пътуванията си до родното място Франческо Галони взема със себе си дървени фигурки, облечени с български носии. "През тези години той приютява и много българи, минали през Италия, и винаги носи България в сърцето си", добавя духовникът.

С делата си монсиньор Галони оставя жива следа и бива почитан и до днес. На 30-ата годишнина от неговата смърт италианският епископ Ловато изрича валидните в нашето време думи: "Делото на Франческо Галони е актуално и днес и Европа може да намери сила в единството – в името на истината, мира и справедливостта, така жадувани от него."

"Делото на монсиньор Галони трябва да е делото на църквата, на всички хора с добра воля, т.е да се грижи за жертвите, за бедните, за сираците, да се посвети на възпитанието на младите поколения, да има приятелство – вярва Паоло Кортези. –  Това дело е съвременно, но и вечно, въпреки различните времена. Голямото сърце на отец Франческо и делото му ни показва, че има ситуации, които не просто ни докосват, но и ни карат да действаме в сътрудничество. А монсиньор Галони е работил заедно и с православни християни, и с мюсюлмани и е заинтригувал всички хора, чието сърце им диктува да помагат на нуждаещите си и да се грижат за възпитанието на децата."

В градчето на Франческо Галони живеят монахини, има детска градина и дом за стари хора. Там са и неговата българска библиотека, и "българската пещера", и картините от България.

"Всичко във Вело д’Астико е посветено на монсиньор Галони. Ако имате възможност, отидете като поклонници на гроба на този човек. Според мен ще бъде хубаво", призовава Паоло Кортези.