"Нашата общност е доста по-особена от всички останали български общности зад граница, защото тя е много организирана – обяснява Габриела. – Има своите институции, ръководни органи. Счита се в Унгария за историческа общност, тъй като има над 100-годишно присъствие в страната. И благодарение на това тук кипи, смело мога да кажа, един много богат културен живот. Българите в Унгария дължат може би всичко – основата на всичко, което се е градило и се гради в течение на годините, предимно на българските градинари, които са дошли след Чипровското въстание (1688 г.) и последната миграционна вълна е започнала през 1860 г. Говорим за толкова стара общност! Те са осъзнали, че за да оцелеят като общност, им е необходимо изграждането на система от институции, чрез които да запазят идентичността си. Именно тези градинари са създали основата на най-важните български институции, които и до днес много успешно функционират. Това примерно е Дружеството на българите в Унгария, което е една от първите цивилни организации на територията на Унгария и може би единствената с непрекъсната история. И то дава базата на целия ни културен живот."

През 1918 г. българите са основали училище, през 1932 със собствени дарения са построили храма "Св. св. Кирил и Методий", през 1957 г. с дарения на 445 градинарски семейства е построен Културен дом, който е едно от най-важните средища на общността. Там сънародниците ни празнуват всички важни традиционни празници: Бабинден, Трифоновден, националния празник, 8 март, Великден, Гергьовден, 24 май – на който организират голям събор в двора на църквата за всички българи от цяла Унгария, Съединението, Деня на Независимостта… Димитровден е може би най-важният празник за българите в Унгария, защото той е празникът на градинарите. На този ден те са си разделяли печалбата, така наречените "газди" са се разплащали с работниците и те са се прибирали за зимата в България. След Втората световна война тези семейства са се установили постоянно в Унгария. А днес говорим вече за пето поколение, което пази традициите, езика и е много обединено.

Българите в Будапеща имат училище, детска градина, изследователски институт, документационен център, театър – единствения професионален български театър зад граница, който е регистриран по закона за театрите в Унгария. Имат и библиотека, галерия, вестник "Български вести" – месечно информационно издание, както и двуезично списание за култура и обществен живот – "Хемус", основано през 1991 г. Много популярни са танцовите състави.

Българските деца всеки петък идват да играят български народни танци в залата на Културния дом, а Републиканското самоуправление обгрижва всичко това. За организацията на всички културни и образователни събития през годината отговаря Габриела Хаджикостова, която работи с щаб от близо 20 души.

"Всички ние сега се преместихме в едно ново здание, което отвори врати миналата година, на 25 май. То беше построено с 90 процента финансиране от унгарската държава и 10 процента съдействие от българската държава. Всичките ни институции сега се помещават тук: детска градина, училище, библиотека, театър, картинна галерия. Огромно е – 3600 квадрата разгърната площ, и хубавото е, че се намира точно до църквата и срещу Културния дом. Българите обичаме да казваме, че построихме една малка България в един от районите на Будапеща, където навремето е бил пазарът на едро и където градинарите са продавали своята стока. По-рано е бил малко краен квартал, сега е почти в центъра на града. Председател на нашето републиканско самоуправление е Данчо Мусев – адвокат, изключително ерудиран, прозорлив човек, с поглед, вперен в бъдещето и пълен с енергия. Рядко съм виждала в живота си такъв човек! Той е също от градинарско семейство и за него това е мисия, той прави всичко с душата и със сърцето си" – казва развълнувано Габриела Хаджикостова. 

"Част от българската интелигенция е избрала Унгария за втора родина с надежда за по-добро реализиране. Цялата тази общност се отнася с уважение и с грижа към наследените културни ценности и смело мога да твърдя, че българите в Унгария имат не само славно минало, а и стабилно бъдеще. Българите в Унгария се радват на голямо уважение. Тук да си българин звучи много гордо. На много места в Будапеща има улици, наречени "Български градинар", "Българска чешма". На един от най-големите пазари, където е била борсата, беше построена голяма чешма в памет на българските градинари и след тази инициатива в други райони на Будапеща се организираха местни българи и също построиха на няколко места чешми. По този начин се популяризираме сред унгарското население, защото човек винаги като спре да пие вода или вижда една чешма, започва да чете надписа, че това е построено от българската общност в памет на българските градинари и с уважение към тях, защото те са ни постлали един много, много стабилен път".

Освен Републиканското, в Унгария има и местни български самоуправления в градовете, където живеят българи: Дебрецен, Мишколц, Шопрон, Печ, Сегет, Йерба. В самата Будапеща, във всеки район, където живеят българи, също има такива – те са по квартали, местни. Всички те се финансират от унгарската държава – от първата до последната стотинка държавата финансира културния живот и образованието не само на българите, а на всички малцинства: гръцко, сръбско, хърватско, немско, украинско, словенско, полско... Унгарските власти не ги наричат малцинства, а националности и всяка една националност по закон има право да образува свой избирателен ръководен орган. Чрез тях държавата дава субсидиите, за да ги разпределят те между своите институции и да ги влагат за разпространение на културата си. Според Габриела Хаджикостова този модел няма аналог в целия свят.

Тъй като наближава 1 март – един от най-любимите, най-тачените празници в България и сред българите по света, интересно е как в Будапеща отбелязват този красив ден:

"Има цяла изградена стратегия – разказва Габриела. – За Първи март ние поръчваме от България мартеници, които раздаваме на всички, които посещават концерта за Трети март – националния празник. Още на входа всеки човек бива закичен с мартеница. Освен това всички местни самоуправления раздават в своите райони мартеници на хората, с които работят. Театърът ни играе ново представление в различни библиотеки и детски градини и учим там унгарските деца да плетат мартеници. На много места в Будапеща след това по дърветата могат да се видят мартеници. 

На заседанието на Парламента на най-близката дата до 1 март също се раздават мартеници. Ние имаме застъпник в унгарския парламент, всички националности имат по един застъпник. Той няма право на глас, но има право на мнение. В този ден той има право на изказване в унгарския парламент, разказва за празника и раздава мартеници на всички присъстващи. Освен това в детската градина има представление с децата, при тях идва лично Баба Марта. Те също плетат мартеници, както и в училището и всичките ни сгради са украсени с мартеници."

Традиция в Будапеща е галаконцертът за националния празник на България.

"Винаги има тържествен концерт и българите в Унгария са празнували Освобождението много преди то да стане национален празник в България – споделя Габриела Хаджикостова. – Това е много стара традиция. На този ден в салона се въвежда над 100-годишното знаме на Дружеството на българите в Унгария под звуците на "Край Босфора шум се вдига". След това прозвучават химните на двата народа, посланикът на България произнася реч, местните лидери също, а след това започва галаконцерт. Каним гости предимно от България. 

Тук са били "Ева квартет", Теодосий Спасов, Трио Владигерови, хор "Аква-Делия". Тази година правим тематичен концерт с Николай Иванов ОМ – много известен български композитор-мултиинструменталист, с когото аз работя вече 19-та година и заедно с цигуларката Моника Жекова, която е родена в Унгария, ще направим концерт, в който аз вплитам тематични текстове и пея заедно с двамата."

Снимки: предоставени от Габриела Хаджикостова