Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в националната ни памет – Баташкото клане. И няма сънародник, който да не изпита силна емоция, когато посети Батак и усети тежестта на историята, пропита във всяка педя земя.

В първите дни след избухването на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. градът се отбранява успешно. Но на 30 април османската власт изпраща башибозушки отряди, водени от Ахмед ага Барутанлията, за да накажат непокорното население. На 1 май 1876 г. Батак е обсаден и започват масовите убийства. Част от населението се укрива в църквата, но напразно.

Теодора Пейчинова, директор на Историческия музей в града разказва:

"Църквата "Света Неделя" става последното убежище на най-беззащитните, които преценяват, че башибозушката армия на Ахмет Барутанлията няма да посмее да влезе в християнски храм и ще ги остави живи. И стоят затворени там три дни без храна, без вода. Децата непрекъснато плачели. Когато водата не достига, майките копаят кладенец с надеждата в дълбочината да намерят вода. Но пролетта е била суха, вода така и не намират. И започват да дават на децата си олиото от кандилата. А когато и то свършва, понеже отвън постоянно се е стреляло, започват да квасят устните им с кръвта на загиващите край тях" – не скрива емоцията си Теодора Пейчинова.

• Българските жени в борбите за национално освобождение
  
  
• Чужденците в Хвърковатата чета на Георги Бенковски

Близо две хиляди души намират смъртта си в храма. Днес тези мъченици на вярата и свободата са канонизирани от Българската православна църква и заемат почетно място сред светците на православието.

"В самата църква може да видите дупките от куршумите по стените и кладенеца, изкопан от майките с голи ръце. Може да видите черепите и костите (които са изложени в костницата – бел. ред.) – казва Теодора Пейчинова. – Всъщност историята ни е написана с кръв и кости и ние нямаме право да я променяме. Трябва просто да я запазим, да я предадем на децата си, за да се помни и никога да не се повтаря това, което се е случило в Батак по време на Априлското въстание."

Паметта за тези мрачни страници от българската история се пази не само в храма "Света Неделя", но и в Историческия музей в Батак, а също и на Алеята на възрожденците, посветена на героите и жертвите. На нея са изложени паметни плочи и монументи, които проследяват жестоката съдба на жертвите и увековечават подвига им.

"Батак дава най-много жертви в Априлското въстание през 1876 г. От 6-7 хилядното население загиват близо 5 хиляди души – жени, деца, старци, бебета. В музея в Батак може да се види стената с имената на част от загиналите батачани в Априлското въстание. Ако човек се вгледа внимателно, ще прочете имена на бебета, на малки деца, четат се имена на 100-годишни старци. А на тази стена са споменати само една трета от всички загинали батачани в Априлското въстание!" – пояснява Теодора Пейчинова.

Събитията в Батак получават широк отзвук по света благодарение на американския журналист Джанюариъс Макгахан, на британския дипломат Юджийн Скайлър, на писатели и общественици като Виктор Юго и други.

Свързани: 

• Макгахан и българската кауза
  
  
• „Гласове в подкрепа на свободата“ представя отзвука от потушаването на Априлското въстание сред международната общност

Вестници в Лондон и Париж публикуват подробности за Баташкото клане, а известният британски политик Уилям Гладстон осъжда османските власти и призовава за незабавна международна реакция:

"Батак е град с велика, тежка история, защото е символ на силата на българския дух в името на една велика кауза – свободата. Батак е символ на българщината, свято място за всеки българин!" – казва в заключение Теодора Пейчинова.

Вижте още: 

• Батак е много повече от красив град в Родопите с драматична история и живописна природа