Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна Германия в края на 80-те години на ХХ в., като докторант. И, като типичния православен християнин зад граница, търси къде да се черкува. Посещава православните енории на сръбската, гръцката и на руската църква. Навсякъде бил приет като свой.
"При мен се случи така, че 1988-1989 г. заминах за Германия – тогава се дипломирах в Техническия университет в София и започнах докторантура в университета в Берлин. Като църковен и вярващ човек, първото нещо, което направих там, беше да намеря къде мога да отида на служба. Тогава все още Берлин беше разделен с реална граница, защото промените настъпиха чак към края на 1989 г., когато падна стената. Всяка събота или неделя ходех на службата в руската православна църква в Карлсхорст – един от кварталите на Берлин, известен с това, че там беше дислоцирана Съветската армия. Запознах се с духовенството и лично с епископа на Руската православна църква за Германия – Теофан. Бог да го прости, вече не е между живите!"
След падането на Берлинската стена, Любомир Братоев започва да посещава службите и на други православни общини, където го приемат като свой. През 1992 г., по повод някакъв празник, в Берлин дошъл дядо Симеон, впоследствие назначен за български митрополит за Западна и Средна Европа. Запознали се. И от дума на дума се сближили. Братоев започнал да развежда митрополита по различните църковни общини, които вече лично познавал и към които се бил приобщил. Така архиереят установил контакти и с духовенството, и с епископата. С времето възниква идеята за създаване на българска църковна община.
Митрополит Симеон предложил на Любомир Братоев да стане негов митрополитски дякон. И той приел – явил се на епархийски изпит, издържал го и през 1994 г. бил ръкоположен за дякон на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. Тъй като още нямало български храм в Берлин, изкарал стажа си като дякон в катедралния храм на Руската православна църква в Западен Берлин. Междувременно митрополит Симеон ръкополага и първия български свещеник за новооснованата ни църковната община – отец Любомир Леонтинов.
Първите богослужби на български език започват в салона на посолството още към 1994-95-а година, спомня си Любомир Братоев. Обикновено службата за Великден в посолството се правела в неделя сутрин, заради по-специалния режим за сигурност. Но тъй като всички православни църкви празнуват Възкресение Христово на една и съща дата, обикновено българите посещавали нощните богослужения в някоя от другите православни църкви.
"Аз, примерно, съм служил при руснаците, а на другия ден служех и при нас, в посолството. За Рождество Христово обикновено отивахме или в сръбската, или в руската православна църква, тъй като при тях е в сила старостилният календар и датите на празниците ни са различни. Но те отваряха специално за "нашето" Рождество, да си го празнуваме."
С началото на богослуженията в Берлин и с идването на митрополит Симеон се заражда Църковната община. Организира се учредително събрание, общината се регистрира в съда по реда във Федералната република. След като Българската православна църковна община "Свети Цар Борис Покръстител" става официално юридическо лице, митрополит Симеон установява контакти с управлението на католическата църква в Германия, както и на протестантската, и започва разговори на високо ниво за възможността БПЦО да ползва за богослужебните си нужди техен храм. Възниква и идеята българите в Берлин да си имат собствен храм.
"На няколко пъти ни предлагаха различни храмове, защото по това време, а и до момента, има един отлив от църковния живот в Германия. Особено евангелистки църкви остават без приход, без общини и тъй като някои са църковна собственост, а други са общинска, те гледат, дори да е на нисък наем, но просто да се отърват от този имот, защото той иска поддръжка."
Към българската църковна общност са отправени няколко предложения за храмове. Но единият е много далече в краен квартал, друг пък е огромна църква, която не биха могли да поддържат. Най-накрая дядо Симеон се спира на настоящия храм и той се превръща в духовен дом за православните българи в Берлин и областта.
Вижте също:
Снимки: личен архив на отец Любомир Братоев, bg-patriarshia.bg, sergiuskirche.de, БТА
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок, епископ Персийски и 128 мъченици с него, както и преподобни Плотин . Свети Лъв бил родом от..
На 19 февруари почитаме мъченическия подвиг на светите апостоли Архип и Филимон и мъченица равноапостолна Апфия, както и паметта на преподобни Доситей – живял в края на VI и началото на VII в. - ученик на авва Доротей. Възпоменаваме паметта и..
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, заради което признателните българи го наричат..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..