В началото, когато за първи път пристига в България Александър Акоста Осорио се почувствал изолиран и леко объркан заради езиковата бариера и културния сблъсък. "По това време тук нямаше такава голяма чуждестранна общност и май бях единственият колумбиец в града", спомня си Александър. Съдбата му наподобява тази на десетки хиляди чужденци, избрали България за свой дом и наричащи себе си expats.
Избира България, воден от любовта и възможността за добро образование. Всичко започва с една съдбовна среща, която ще промени живота му завинаги. Докато следва изящни изкуства в LaGuardia Community College в Ню Йорк, колумбиецът среща бъдещата си съпруга, която е българка. Но двамата решават да заживеят в България и през 2009 г. се установяват в Благоевград, където Александър завършва журналистика и масова комуникация в Американския университет в югозападния български град. Междувременно се ражда синът им Стефан, когото с обич нарича "моето българче".
"За тези 15 години България много се промени", казва Александър и допълва:
"Като фотограф, се фокусирам върху българските традиции, така че улавям не само ежедневието, но и традициите. Любимата ми екукерският фестивал "Сурва". Обичам да снимам различните обреди около кукерите, но също и живота в България. Така че през последните 15 години в моята фотография се опитвам да уловя същността на мястото, есенцията на България, за да я покажа на света."
Творбите на Александър Акоста Осорио са участвали в редица изложби у нас и чужбина. В България те са представяни в Американския университет, както и в Музея за съвременно изкуство "Арсенал" в София, като част от Европейския месец на фотографията през 2011 г. Сега колумбиецът работи върху черно-бяла серия на кукери.
Киното е другата му страст и дори през 2017 г. участва в заснетия в "Ню Бояна" филм "Да обичаш Пабло" с участието на Хавиер Бардем и Пенелопе Круз. Признава, че това било незабравимо изживяване. "Кой може да предположи, че София и България са място на големи холивудски продукции! Тук има огромна филмова индустрия" – не скрива възхищението си Александър. И добавя:
"България ми даде всичко! Това е много щедра страна. Знам, че понякога се създава впечатлението, че тук нещата са трудни и може би да е така. Но не съм срещал толкова щедра държава и хора. Получих образованието си тук, работата ми е тук, синът ми е тук, където живея живота си през последните 15 години. Ето, в момента дори получавам обезщетения за безработица, защото съм влагал в системата, допринасял съм за икономиката. Ниетрябва да ценим и да вярваме повече в България" – казва в заключение Алесандър Акоста Осорио и добавя, че обмисля възможността да приеме българско гражданство.
Вижте още:
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..