Със своите над 40 хиляди археологически обекта и артефакти, България е истински музей на открито. По броя на находките страната ни се нарежда на трето място в света след Италия и Гърция. От неолита, преди осем хилядолетия, до късното средновековие, земите ни са били кръстопът на народи и цивилизации, оставили безценни съкровища. Днес българските археолози вдъхват живот на миналото с всяко разкопано късче история.
2024-а беше изключително богата на знакови артефакти от всички периоди. Най-зрелищните са представени в рамките на изложбата "Българската археология 2024"в Националния археологически институт с музей (НАИМ) по повод Деня на археолога, отбелязван на 14 февруари от 1970-а година насам. За предизвикателствата на тази благородна професия разговаряме с Росица Миткова – завеждащ фонд "Праистория" в Регионалния археологически музей Пловдив, която е посветила целия си живот на археологията.
Въпреки пренебрежителните изказвания на някои политици, че се занимавали с "бърсане на прах по музеите" и затова нямало да им повишат заплатите, българските археолози, музейни работници и учени с голяма отдаденост продължават да изследвати съхраняват културно-историческотони наследство. Те не само откриват и опазват безценни артефакти, но активно ги представят пред света чрез публикации, изложби, конференциии всеки денвписват нови и нови находки в музейните архиви, гарантирайки, че богатата ни история ще бъде предадена на бъдещите поколения.
Дейността им е не просто труд, а мисия, достойна за уважение, но сякаш не достатъчно оценена от обществото.
"Нашето заплащане е значително по-ниско и от това на учителите, но понеже ние сме малка гилдия и не протестираме толкова активно, не можем да налагаме с викане гласа си, а по-скоро формите ни на протест са пасивни. Винаги когато има нужда някой да представи града или региона, опират до нас. Но когато имаме нужда от помощ, сме забравени" – добавя с горчивина Росица Миткова.
Поради неясноти в законодателството, българските археолози често се сблъскват с негативно отношение от страна на бизнеса иинвеститорите. Стигало се е и до протести, и дори до инциденти, като рязане на автомобилни гуми и пр.:
"Ние изпълняваме задълженията си, вменени от Закона за културното наследство, но не всеки го разбира. Законът има своите трески за дялане – ако човек открие на собствен терен нещо, е длъжен сам да финансира разкопките, а после находките стават държавна собственост. Това води до противопоставяне, защото не всеки предприемач е склонен да съобщи за археологически обект в имота си. В този случай всичко зависи от неговата съвест. Понякога значителни открития потъват в неизвестност или биват разрушавани.Може би държавата трябва да поеме отговорност и да подпомага собствениците, които не могат да финансират разкопките"– казва Росица Миткова и в заключение пожелава на своите колеги силен сезон със запомнящи се открития и много щастливи моменти.
Снимки: Pexels, НАИМ, БТА
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения Жених. Пет от тях били разумни, имали чисти светилници и достатъчно елей, за да поддържа пламъка им,..
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките страдания, които Господ Иисус Христос доброволно понася за спасението на човечеството. На Велики..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост, който подготвя вярващите за Възкресение Христово. Започва след неделята, в която християните..
На 23 април, тази година, Църквата отбелязва Светла сряда На този ден си припомняме свидетелството на св. Йоан Кръстител за Христос пред..
На 24 април отбелязваме Светли четвъртък - специален ден от Великденската седмица, който има дълбоки корени в историята на Църквата. Това е време,..