Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор. Намира се в сърцето на красивия възрожденски град Котел, обявен за архитектурен и исторически резерват. В момента в школото се обучават 280 деца от цяла България в специалностите български народни инструменти, кавал, гайда, гъдулка, тамбура, народно пеене, български народни танци и акордеон.
Мария Градешлиева вече 25 години ръководи учебната институция, превърнала се в дом на таланти от различни краища на страната. В интервю за Радио България тя споделя как училището успява да привлича все повече млади хора към фолклора, да вдъхне в тях любов към традициите и стремеж към съхранение на българската ни идентичност:
До момента над 2 300 души са завършили школото – това са четири поколения българи,твърди директорката. Много от тях вече работят в професионални ансамбли, музикални школи и преподават във фолклорни училища в България. Сред възпитаниците на училището са известни музиканти като прочутия кавалджия Теодосий Спасов, композиторът и диригент на фолклорния оркестър на БНР Димитър Христов, диригентът полк. Ради Василев и пр. Сега техните деца и внуци, също са запалени по българските ритми и пристигат в Котел, за да се посветят на тях.
В училището цари атмосфера на сплотеност и творческо сътрудничество, твърди Мария Градешлиева, и добавя:
"Ние имаме общежитие с 120 места и така се оформя един затворен цикъл. Общежитието и училището са в една сграда. Имаме стол, където всички се хранят заедно. И се създава една домашна и едновременно творческа среда, защото вечер децата се събират. Връзката между тях е изключително силна – по цял ден общуват, заедно свирят и правят изкуство, което е повече от просто един учебен процес – това е начин на живот" – казва Мария Градешлиева.
Въпреки настъплението на интернет и съвременните технологии в нашия модерен свят, младите хора продължават да откриват магията на българския фолклор и традициите. Според директорката на училището, едно от основните неща, които ги привличат, е приемствеността, защото децата виждат как поколенията се сменят, но фолклорът остава постоянен и въздействащ.
Едни от най-търсените специалности в момента са народните танци и акордеона покрай множащите се в цялата страна танцови клубове и школи и необходимостта от хореографи и акордеонисти. На почит сред бъдещите професионални музиканти е и гайдата:
"42 гайди имаме в училище, най-много е интересът към този инструмент. Обяснявам си го с това, че българинът обича гайдата да му свири за хубави поводи, за сватби, за кръщенета, на маса. И родителите предпочитат да имат гайдар в къщата си, когато детето им е талантливо. Това е един по-звучен инструмент, който се чува надалеко."
Всеки месец в училището се организират продукции - чудесна възможност за младите да покажат уменията си пред публика. Възпитаниците му редовно участват в концерти и турнета в чужбина,печелят престижни международни награди и разнасят славата на българския фолклор по света.
Вижте още:
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..