Малцина са българските изследователи, имали шанс отблизо да познават баските в цялост – език, бит, обичаи, нрави и традиции. Сред тях е испанистът Мария Пачкова, която в продължение на десетилетия е част от испанската редакция на Радио България, а преди десетина години печели стипендия, която я отвежда в Сан Себастиан – един от трите най-големи града на баските, обявен за Европейска столица на културата през 2016 г., когато дели титлата с полския Вроцлав. "Сан Себастиян е голям, красив град, с много културни традиции"– казва Мария Пачкова и прави паралел между баски и българи:
Със завръщането си в България Мария Пачкова добавя към голямата колекция от преводна художествена литература на значими испански автори и нови – този път от литературния свят на баските. Вълнува се искрено от техния мироглед и светоусещане и с всеки превод тя отново потегля към териториите, населявани от носителите нанай-стария говорим и в момента език в Европа – еускара. Този път "спътници" на Мария Пачкова са един оригинален разказвач на истории с днешна дата и един случаен минувач през Страната на баските – герои в последната книга, която тя, заедно с издателство "Пламар" представя на българския читател в превод от баски език:
"Досега представяхме главно по-важните, по-видните съвременни баски писатели. Авторите на историята "Минян" /в превод от баски е "малко братче“/ са един африканец – Ибрахима Балде, и един баск – Амец Арсалюс. Защо решихме да издадем тази книга? – тя е свързана с много болезнена тема за цяла Европа – бежанците. Тя е изпълнена с много драматизъм, защото съдбата на всеки бежанец е една драма. В тази книга се разказва историята на един младеж, който няма намерение да става бежанец и да търси бъдещето си в по-богатите страни в Европа. Но дългът към семейството го отвежда по пътя на малкия му брат, който е тръгнал към Европа. Затова Ибрахима тръгва с надеждата да помогне на семейството си. Героят се озовава в Европа, където се среща с другият автор на книгата – Арсалюс, който е от баските и става част от неговата съдба."
"Може съдбата да имат голяма емиграция навън, е направила народа на баските по-чувствителен и към съдбата на мигрантите. Ние, българите, също имаме голяма емиграция – от последните години, но и преди това, когато българи са се заселили в Латинска Америка, в Аржентина и в Уругвай" – продължава сравненията Мария Пачкова:
"Но това, което не бива да пропускам е високото ниво, качеството на съвременната баска литература, те имат много добри писатели. Това се дължи на подкрепата от страна на официалните власти и показва едно масово добро отношение на хората към езика. По исторически причини не всеки баск знае езика си, защото дълго време той е бил забраняван – сега тяхната общност е двуезична, всеки един от баските владее испански или френски. Но сега изучаването на езика на баските е в разцвета си."
Дейността, на която е посветила целия си съзнателен живот, а именно превода, Мария Пачкова определя като неповторим начин човек да отвори голям прозорец към света. За нея обаче това е и начин да поддържа и усъвършенства родния си език. "Нека не забравяме колко важен е българският, той си е наш, затова трябва да се грижим за него, но и да се стремим да го ползваме правилно" – е посланието ѝ на отдаден преводач, който всеки ден работи с думите:
"Аз имах голям късмет. Започнах да уча испански по стечение на семейни обстоятелства, но моята младост съвпадна и с големия интерес към испанския език, тъй като скоро след победата на кубинската революция в България се създаде специалност испанска филология. Така че аз съм завършила с първите випуски тази филология. Впоследствие, за щастие, си намерих бързо работа в радиото още като студент – някои от нас ходехме доброволно да участваме и да се учим, работата ни беше безкрайно интересна. Работата в радиото е най-щастливият период и то не само за мен, за всички хора в редакцията беше така. Попаднах сред хора, които имаха голям интерес и желание за развитие, желание за усъвършенстване и научаване. Търсехме всякакви начини да се обогатим. Тогава нямаше достъп до изданията, бяха само кубинските. Така свързах живота си с испанския език и никак не съжалявам. Имах възможност да уча и други специалности, но никак не съжалявам, че избрах филологията и освен това, че се захванах с художествен превод още тогава, когато работех в радиото.“
Успоредно с преводите от испански на български, Мария Пачкова превежда и от български на испански – казва, че така се създава баланс в превода, преводачът създава връзката между езиците и поддържа нивото и на двата едновременно:
"Професията на преводача е като всяка друга, изисква човек непрекъснато да работи. Не може да се спира, защото и думите нямат край, и действителността се променя непрекъснато, явяват се думи за нови неща, тъй като животът се променя. Но преди всичко, трябва много грижа за българския език и тя трябва да върви преди всичко с опитите да научаваш повече по испански. Това, което си научил на български никога не е достатъчно. Същото важи и за испанския. Ето, така си имаш занимание и работа за цял един живот, но едновременно и забавление. Освен това преводът ти отваря очите във всякакъв аспект, той отваря много прозорци към свят, който е непознат за теб. Аз смятам, че преводачът живее няколко живота. С всяка книга, която превеждаш, ти влизаш в една действителност, която не е твоята и затова живееш много животи. Никога не можеда ти е скучно. Превеждам предимно вечер, нощем, защото дълги години дните ми бяха посветени на радиото, пък и имам дечица, семейство и всичко си върви успоредно. Не мога да се оплача от нищо, животът ми позволи пълноценно да се развивам във всяко отношение."
Снимки: личен архив, Музей за история на радиото в България „Проф. В. Димитров“, Нов Български УниверситетВ "България днес" на 13 март разговаряме за съдбата на "Слава", единствената запазена българска подводница, понастоящем музей, закотвен на един от ръкавите на Варненското езеро. Припомняме си делото на епископ Франческо Галони, създател..
В "България днес" на 12 март 2025 година думата има изкуството. Ще научите какви са акцентите в започващия 29-ти международен София Филм Фест, колко силна и дълголетна може да бъде каузата "Артисти за деца". За младите с подкрепа и поклон – срещаме ви с..
В " България днес" на 11 март 2025 година говорим за рака на гърдата, за превенцията и отговорно отношение към собственото ни тяло. Специално за Радио България интервю с Вячеслав Лупов, кмет на град Тараклия. Гостуваме на българската..
В "България днес" на 13 март разговаряме за съдбата на "Слава", единствената запазена българска подводница, понастоящем музей, закотвен на..