Според известното кратко житие, Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили за него вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри, под ръководството на известни учители и на бъдещия цариградски патриарх Фотий.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
В молитва и пост на планината Олимп създава славянската азбука. Впоследствие, заедно със своя брат Методий е изпратен на мисия в Моравия и Панония. Но там местното духовенство им създало множество проблеми. На славянските просветители Кирил и Методий се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял. Бил постриган в монашество с името Кирил и след 50 дни починал на 14 февруари 869 година.
Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Преподобни Авксентий бил син на богати и знатни родители и на млади години са ползвал с голяма почит при двора на император Теодосий Млади (418-450). Но като желаел всецяло да се отдаде Богу, той оставил света и станал монах.
Добродетелите, мъдростта и широките му познания прославили името му. Избягвайки славата, смиреният Авксентий се оттеглил на една планина близо до Витиния (Мала Азия), но и тук не могъл да се скрие от тълпи благочестиви люде. Всички те се стичали при него за благословение и поука, донасяли и болни, понеже той получил от Господ чудотворна, целебна сила. Планината, където живеел в тясна килия, станала известна под името "Авксентиева планина".
След известно време, смиреният подвижник бил повикан на Халкидонския вселенски събор (451 г.). Там, той ревностно се застъпвал за истината против лъжеучителя монофизит Евтихий, който проповядвал, че Господ Иисус Христос имал само една божествена природа, а не Божествена и човешка. Битката с ереста навлякла много оскърбления на св. Авксентий.
След събора той отново се поселил в любимата пустиня. При неговата пещера пак започнали да се стичат много вярващи, на които той предлагал просто, но изпълнено с духовна мъдрост и сила поучение. Светият подвижник доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474 г.).
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 12 април 2025 г. Православната църква отбелязва Лазарова събота или Лазаровден. В тази събота Църквата припомня едно Евангелско чудо – възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха...
На 11 март отбелязваме паметта на свети свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Свещеномъченик Антипа бил ученик на свети апостол Йоан Богослов и епископ на Пергамската църква по време на управлението на император Нерон (54 – 68 г.)...
Днес се навършват 46 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. През 1979 г. на днешния ден в 20,34 ч. московско време в орбита около Земята е изстрелян космическият кораб “Союз-33”. На борда заедно с командира на полета..
Целият християнски свят чества днес Светлото Христово Възкресение. За православните народи това е най-светлият ден – Празникът на Празниците, който..
Тази година православни и католици отбелязват заедно Възкресение Христово. На една и съща дата целият християнски свят ще обърне поглед към празния гроб..
Възкресение Христово – Пас х а е най-големия т за православните християни празник, Празникът на празниците! Великден е неповторимо..