На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски. 

Двамата са епис­ко­пи, въз­г­ла­вя­ва­щи от­дел­ни цър­ков­ни общности, пас­тири, учи­тели, раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли на хрис­ти­ян­с­т­во­то, не­над­ми­на­ти про­по­вед­ни­ци, пла­мен­ни за­щит­ни­ци на пра­вос­ла­ви­е­то сре­щу ере­сите, ос­та­ви­ли яр­ка сле­да в цър­ков­ния жи­вот.

Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Пострадал много в защита на православната вяра срещу еретиците ариани. На три пъти е пращан на заточение. Участвал във Втория Вселенски събор Константинополски (381 г.), на който защитил твърдо православните истини.

Свети Мелетий, архиепископ Антиохийски бил съвременник на св. Симеон Стълпник, кръстил св. Йоан Златоуст, ръкоположил св. Василий Велики за дякон, утвърдил свети Григорий Богослов на патриаршеския Константинополски престол. Свети Мелетий починал през 381 г., по време на II Вселенски събор. Свети Григорий Нисийски почел паметта му с похвално слово пред събора, същото направил и свети Йоан Златоуст, когато приел свещенически сан. 

От свети Мелетий е запазена беседа, посветена на единосъщието на Сина Божий с Бог-Отец, и писмо до император Иовиан (363 -364), представляващо учението за Светата Троица. Мощите на светеца били пренесени от Константинопол в Антиохия.

На днешия ден се чества и паметта на свети Антоний, патриарх Константинополски. 

Родното място на свети Антоний била Азия, но целият му живот от детството до смъртта преминал в столицата Константинопол. Там преподобният бил отгледан от малък, прекарал и юношеските си години и получил образование. Когато достигнал пълнолетие, свети Антоний приел монашество в една от Константинополските обители. Строгостта на неговите монашески подвизи скоро привлякла вниманието към него и против желанието си той бил ръкоположен отначало за презвитер, а после, по нареждане на патриарха, бил поставен и за игумен.

Веднъж някой донесъл на големият подвижник торба злато, подал му я и казал:

 - Вземи това и го раздай на бедните.

При тези думи пред преподобния се явила само ръката, която държала златото, а самият подател останал невидим. Оттогава той започнал щедро да раздава милостиня на всички нуждаещи се.

Когато патриаршеският престол останал свободен, преподобният Антоний според единодушното решение на епископския събор и императора бил поставен на Константинополската патриаршеска катедра. Той вече бил на преклонна възраст, но въпреки малкото си старчески сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си и като виждал притесненото материално положение на клириците, щедро им давал парични дарения.

Пред църквите винаги го посрещали хиляди бедни, а той давал милостиня на всеки.

Като извършил много чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и преминал при Господа в 880 година.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".