На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец.
Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където по-късно станал епископ. Той става жертва на гоненията на християните по времето на император Луций Септимий Север и е подложен на тежки мъчения, след което е осъден на смърт от самия император. Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:
- Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.
Виждайки изумителната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт. Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.
По повеля на императора, той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове.
"Господи, - казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"
След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча върху него.
Харалампий Магнезийски предал душата си Богу на 115 години, през 202 година. Наричан е „Чудотворец“, заради множеството чудеса, които извършил. Светата му глава се пази в гръцкия манастир „Свети Стефан“ в Метеора.
Паметта на Свети Харалампий се почита, особено от българите, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите.
Традиционно в този ден в храмовете се освещава пчелният мед.
На 10 януари се почитат и светите мъченици Енната, Валентина и Павла, приели мъченическа смърт при Фирмилиан, управителя на палестинската област.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
Снимки: Ива Антонова, Екатерина Костова - БНР
Атентатът в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 година е най-гибелният терористичен акт в историята на България. По своята бруталност и преднамереност – на Велики четвъртък, няма аналог. В Страстната седмица преди век в..
На 16 април тази година отбелязваме Велика сряда. В този ден Църквата възпоменава помазването на Господ Иисус Христос с миро от жената-блудница, както и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да предаде..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения Жених. Пет от тях били разумни, имали чисти светилници и достатъчно елей, за да поддържа пламъка им,..
Атентатът в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 година е най-гибелният терористичен акт в историята на България. По своята бруталност и..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения..
На 16 април тази година отбелязваме Велика сряда. В този ден Църквата възпоменава помазването на Господ Иисус Христос с миро от жената-блудница,..