Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Барабанистът Иван Димов отваря дома си край Цюрих за артисти от България

3
Снимка: Facebook /Иван Димов

"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени през 90-те години на 20-ти век  "Мастило" и Мери Бойс Бенд. От две десетилетия обаче работи в мениджмънта на голяма американска компания от хранително-вкусовата промишленост, което го отвежда в Швейцария. Така, вече 11 години живее близо до икономическата столица на страната Цюрих и превръща дома си в притегателно място за български музиканти и артисти.


"Наел съм си къща в едно малко градче покрай Цюрих, за да мога в мазето да си направя хубаво студио. Освен това искам да имам голяма къща, защото българската общност в Швейцария не е от много хора. Заедно със съпругата ми сме казали на всички музиканти и артисти, че който от тях иска да има представление или концерт в Швейцария, храната и подслона им ги предлагаме безплатно у нас. Затова къщата ни е сравнително голяма, в която имаме отделен апартамент за гости. Освен това, заедно с българското училище /”Родна реч" – бел. авт./ в Цюрих, се опитваме да осигуряваме български културни събития, за да може българщината тук да оцелее. Носим учебници, участваме на всички възможни събирания на българите тук, аз съм им озвучител. В Швейцария има също трупа за народни танци, казва се "Луди млади" – доколко са млади не е ясно, но че са луди е вярно, и те също организират чудесни събирания" – казва ни с усмивка Иван Димов.

С каквото и да се занимава обаче, за Иван музиката остава онази споделена любов, без която не може. Любимо място в дома му е оборудваното от него студио.

Роден в Бургас, музикантът свири на любимия си инструмент – барабаните, още от 9-годишен. Талантът му предопределя след Музикалното училище в морския град да продължи обучението си и в Музикалната академия в София при проф. Татяна Кърпарова. След това заминава за съседна Турция, където в град Измир, също като учителката си, от 1997 до 1999 година Иван Димов преподава ударни инструменти. Веднага след завръщането в родината, започва активният му период като барабанист в родни поп-групи.

"В "Мастило" аз бях човекът, който заедно с Виктория Терзийска (вокал) тласкахме групата към поп-музиката, защото другите двама членове на бандата, смятаха, че тя трябва да звучи по-твърдо. Беше хубав период с тях, но в един момент решиха, че ще подписват договор с голяма родна продуцентска компания. Когато го прочетох разбрах, че аз не мога да го подпиша, защото той означаваше край на моята кариера в икономиката, с която се занимавах вече. С групата решихме да се разделим и те взеха нов барабанист."

С Мери в Швейцария

Приключението му със следващата група – "Мери бойс бенд”, започва скоро след това – получава обаждане от Мария Мутафчиева (фронтдама на бенда), с която се познава от родния им Бургас. "Най-хубавото нещо в групата са безкрайно добрите отношения между хората и затова за мен е истинско удоволствие да свиря с тях" – признава Иван, връщайки лентата назад:

С Маргарита Хранова от концерт в София лайв клуб

"Събрахме се, свирихме, харесахме се и решихме, че ще продължим заедно. Това се случи преди почти 20 години. Клипът към песента "Дългият път към дома" е първият, в който участвам. Всички партии на барабаните в този албум, са записани от мен. Дадоха ми да направя и аранжимента на една от песните, което я направи много различна от всички останали в него. Става дума за "Докога", която остана единствената, без официален клип” – припомня си Иван и добавя с усмивка: – Може би причината е в мен, тъй като съм изключителен фен на джаза, което ме провокира да я накарам да звучи по-фънки.”

''Докога” от Първо студио от 2011 година
Иван не изоставя увлечението си по джаза, макар и да свири само за удоволствие с няколко свои приятели. Правят и записи, но "за себе си" употреба:

"За съжаление джазът е много елитарна музика и дори на големи пазари като САЩ, хората трудно могат да се издържат само с нея. Затова, когато съм си мислел някакви записи, винаги съм искал да има и малко джаз, но да бъде по-близо до публиката, които ще го слушат. Когато излезеш на сцена и видиш хората пред теб, е невероятно удоволствие."

Мария Мутафчиева - 30 години на сцената (10.02.2023)


Снимки: личен архив, Facebook /Иван Димов, Лилия Йотова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

От българите по света очакват творби за конкурса "Олтарите на българския дух"

Международен литературен конкурс под надслов "Олтарите на българския дух" обявиха Литературен кръг "Любородец", Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салон за българската култура и духовност – Чикаго. Това съобщи порталът..

публикувано на 02.01.25 в 15:54

В Цариброд обсъждаха промени, които се очакват в Сърбия

Промените се "усещат във въздуха", студентите върнаха надеждата, която не е имало от години и обществото трябва да стане нормално – това са посланията от трибуната "Към какво общество се стремим", която се състоя в залата на Центъра за култура в..

публикувано на 02.01.25 в 15:32
Снимка: личен архив на Александър Полибза

В обичая "По́ле, по́ле" се преплитат християнските и езическите вярвания на бесарабските българи

Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и..

публикувано на 01.01.25 в 08:05