В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на Съвета на Европа, Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, посолствата на страните-членки на ЕС и на САЩ, Канада, Швейцария, Швеция и Норвегия в Белград. Представители на българското малцинство остро осъждат спекулациите, оспорващи националната самоличност на българите в Сърбия чрез измислена "шопска нация", чрез която "се създава изкуствена етническа граница със сънародниците им в майката-родина". Като пример се посочва спонсорираната чрез контролирания от сръбските власти Национален съвет на българското национално малцинство "Книга за Босилеград – бележки от миналото” на автора Иван Митич.

"За шопите като нещо различно от българите, разбира се, различно от сърбите, но по-близко до тях – доста труд е хвърлена в тази посока, както от страна на пропагандатори, така и на изследователи. Трябва да споменем няколко имена, сред които се откроява това на Йован Цвиич, който е от сериозните антрополози в Сърбия. Той лансира подобни схващания. Има и негови ученици, които също вървят по този път в края на 19-и и началото на 20-и век. Част от тях дори проникват на територията на България по това време. Правят някакви наблюдения и излизат със съответните материали. В този план тази концепция по-скоро се ползва като помощно средство за великосръбската идея, като патерица, казано на по-народен език. Подобна патерица се ползва по отношение на македонските българи с лансирането на македонизма", обяснява доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките.

Според правозащитничката и писателка Зденка Тодорова от Цариброд по време на войните за югославското наследство, водени от сръбския лидер Слободан Милошевич, в Сърбия отново се усилват спекулациите с т. нар. "шопска нация" (шопите са етнографска група, населяваща Западните части на България, Източна Сърбия и Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание – бел. ред.).  

"Най-изумителното за мен беше, аз тогава работех като журналист в Ниш, когато изпратиха от националната Радио-телевизия Сърбия(РТС) един екип, който три дни се разхожда из Цариброд да търсиш шопи. Това беше началото на тази кампания. В града се разхождаха, срещаха се с хората, не намериха събеседници, съмишленици. Отидоха на царибродските гробища, които са много стари. Разхождаха се там да търсят шопи. Естествено, не можаха да намерят царибродчанин, който да им говори, че е шоп и застанали до паметници на починали българи казаха: "Ето, на тези стари гробища почиват в мир сърби, българи и шопи".И от тогава вече шопите започват, това като че ли отприщи тази идеология." 

Като следваща стъпка в прокарването на "шопската нация" в Царибродско Зденка Тодорова описва поставянето от сръбските власти на българската пиеса "Женско царство" от Стефан Костов, "преведена" на шопски в местния театър. Специфичното е, че Лазар Костов (бащата на Стефан Костов) е българин, офицер от сръбската армия, който винаги се е сражавал в Пиротско за българската свобода през 19-ти век.

"Още си спомням какъв ужас изживяхме тогава – казва ни Зденка Тодорова. – На сцената на Царибродския театър, носещ името на Христо Ботев, бе поставена пиесата, на 16 март 1993-та. Поставена е не пиесата "Г-жа минестершата" на Бранислав Нушич преведена на шопски, а пиесата "Женско царство" на Стефан Костов. Представяте ли си? Тайно всичко работено. Как са успели тайно всичко това да режисират, да поставят на сцена… И това вече взриви обстановката в Цариброд. Защото след това Радио-телевизия Сърбия в продължение на три дни всяка вечер в централните новини излъчваха репортаж за Цариброд, че сме шопи."

• Как живеят нашите сънародници пред прага на отечеството?

Писателката разказва, че никога не са спирали сръбските опити, да се търсят живи и автентични представители на "шопската нация" в близост до българо-сръбската граница. През 2023 г. отново екип на РТС отива в София да снима филм за шопите. Стига до гр. Елин Пелин, където успели да намерят подпийнал мъж, който заявил – "Ами българин съм, ама и шоп съм". Тези истории може да звучат като комедия, но са напълно сериозни и трагични. Като подвид на "шопската нация" в Сърбия изследват и наличието на "торлаци" (етнографска група в Северозападна България), които също искат да отделят от българската национална общност. 

С особено възмущение Зденка Тодорова си спомня за откриването на паметника на Васил Левски в Цариброд през 2014 г., когато сръбският домакин – премиерът Ивица Дачич заявява пред своя гост, българския премиер Пламен Орешарски: "ние не знаем какви живеят тук и на какъв език говорят български, сръбски или шопски".

"Изтървали сме 35 години – отбелязва сънародничката ни от Цариброд. – Трябва да се знае, че ние, българите от Западните покрайнини се противопоставихме на тази идеология и сме единствените герои в цялата тази ситуация. Защото отблъснахме този натиск, това силно влияние, за да не прокарат т.нар. шопски речник. Ако шопският речник през 1996 г. беше издаден, какво щеше да последва? Правописи, говори и др., една голяма опасност се криеше в това. Хърватите във Войводина бяха разцепени в хърватско национално малцинство и бунйевци. А бунйевците са етнографска група като част от хърватите като народ. Това се целеше и при нас. И вече признаят ли статут на шопите като народ, загубена ще е каузата. Не позволихме това да се случи", подчертава Зденка Тодорова пред Радио България.

• Председател на КИЦ в Босилеград: След 100 години борба този район трябва да запази своя български характер

В днешна Сърбия живее българска общност с корени от Средновековието, напомниха преди дни в свое становище учени от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. "Шопска” нация се използва като помощно средство в борбата срещу българския етнос и държава. Този преходен етап е необходим на Белград за по-бързата асимилация на българите във вътрешнополитически план, а във външнополитически – за създаване чрез "шопско" на "сръбско" малцинство в България. Белград има традиция в този аспект" – се посочва в документа, подкрепен от близо 40 представители на академичните среди и насочен срещу спекулациите в западната ни съседка, с които се оспорва националната идентичност на българите там.

"Очевидно е, че изпадналата в международна изолация Р. Сърбия ще продължи своята дискриминационна политика спрямо българите в Западните покрайнини. Българската наука може да даде своя принос в тяхна защита чрез изследвания за състоянието им в миналото до наши дни, за проблемите и перспективите" – обобщават представителите на академичната общност у нас.

• Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от България

Доц. Ангел Джонев, който също е поставил подписа си под становището, акцентира на факта, че при провеждането на последното преброяване в Сърбия през 2022 г. властите не са поставили графа "шоп" като възможност за самоопределението на анкетираните. Но деликатно това е изпробвано:

"Последното преброяване в графата, "други" беше пробван и подобен подход. Няколко десетки хора явно се описваха като такива. Като можем да кажем, че тази практика в югославското пространство за лансиране на подобни названия не е новина. Още в Сърбия хора се отчитат като югославяни по народностна принадлежност. Трябва да отбележа тук, че българите бяха докарани до все по-символично число – около 13000 души. Като в българските общини Цариброд и Босилеград, които в своята същност са изцяло български, числото така се докарва до постигане на паритет между тези, които се определят като българи и тези като сърби. А трябва да имаме предвид, че всички в тези райони са българи, защото много малко са придошлите хора."

• Защо "изчезват" българите в Сърбия?

За разделяне на българите в Сърбия се използва и административното прекрояване. Населени с българи села от общините Цариброд и Босилеград са прехвърлени в общините Сурдулица, Бабушница и Пирот, което не позволява на населението да се възползва от своите законни малцинствени права, изтъква изследователят от БАН. Той призова българското общество и държава да водят последователна, а не кампанийна  политика за отстояване правата на българите в Сърбия, както и да се използва процесът на преговори между Сърбия и ЕС за решаването на проблемите.

"Задължително не трябва да се мълчи. Трябва да се показва действителността на терена, която не е никак лицеприятна. Българското малцинство е поставено в изключително тежко стопанско, културно положение. Да не говорим за това до каква степен е изтощена българската общност от гледна точка на национално чувство, на демография и т.н....В този ракурс виждаме какво става по улиците на Белград и на големите градове там. Самото сръбско общество не е единно по пътя си на развитие", изтъква доц. Джонев в интервю за Радио България.

Вижте още:

• Отново говорим за „шопска нация“

• На сръбската граница спряха календари от София за Цариброд и Босилеград

• В Цариброд обсъждаха промени, които се очакват в Сърбия

Снимки: far.rs, БТА,  личен архив Зденка Тодорова, архив