На 2 февруари се навършват 103 години от рождението на неповторимата Стоянка Мутафова - любима актриса на поколения българи, един от символите на българския тетатър, телевизията и киното.
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на Екатерина Джансъзова и Константин Мутафов - писател, преводач, критик и драматург в Народния театър "Иван Вазов". Завършва класическа филология в Софийския университет, а след това и държавната театрална школа към Народния театър "Иван Вазов" в София и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а след като се завръща в България, дебютира професионално на сцената на Народния театър.
По време на дългогодишната си кариера Стоянка Мутафова е изиграла стотици роли в театъра, снимала се е в редица телевизионни постановки и забавни шоу програми на Българската телевизия, както и в най-емблематичните български филми, каквито са “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло” и др. Стоянка Мутафова е и сред основателките на Сатиричния театър. Златният фонд на БНР пази спомените й от откриването му.
„Ние откриваме Държавния сатиричен театър с "Баня" на Маяковски, а финал нямахме - спомня си Стоянка Мутафова в интервю от фонда на БНР. - В деня на премиерата ние всички, все пак още млади артисти, бяхме много разтревожени от това. На мене ми беше в същото време и много любопитно. Аз трябва да ви кажа, че се правех на по-разтревожена тогава, отколкото бях, защото вярвах на режисьора Сърчаджиев, тъй като и аз приличам на него. Обичам хора, на които последните хрумвания са много силни и слагат една хубава точка."
Продължението, както и интервю с режисьора Стефан Сърчаджиев преди откриването на Сатиричния театър ще намерите в публикацията:
В деня на рождението на голямата ни актриса, нека припомним и, че малко преди да навърши 95-годишна възраст Стоянка Мутафова беше кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.
За извора на своята неизчерпаема енергия Стоянка Мутафова казваше: „Така съм родена. Не съм се стремила да бъда енергична. Да си енергичен, е едно от нещата, за които човек не си дава сметка. Оставяш нещата сами да вървят, да те вдъхновяват, да те поучат, без да си правиш планове предварително“. А на въпроса, кога мисли да слезе от сцената, отговаря, че ще спре да играе тогава, „когато започнат да се подстригват мравките, в едно слънчево куково лято”.
Снимки: БГНЕС, БНР, Красимир Мартинов
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ и на българските лекари. Наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител", свети Иван (Йоан) Рилски е един от..