Навършват се 131 години от рождението на Цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение –Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български Цар Борис III се появява на бял свят – "взел главата на баща си и ръцете му, от което князът (Фердинанд Първи – бел. ред.) е очарован. В осем без петнадесет се чуха оръдейните залпове, които след 21-вия, продължиха на всяка минута до 101-вия" – пише в книгата си "Български дневници" личният секретар на княз Фердинанд, Робер дьо Бурбулон. 

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски се озовава начело на страната след абдикацията на цар Фердинанд при поражението на страната в Първата св. война. Младият монарх е коронован на 3 октомври 1918 г. във войнишки шинел и поема управлението на България в изключително бурния и непредсказуем период между двете световни войни. С негов указ от 25 януари 1935 г., с който радиоразпръскването в България става държавна собственост, се свързва и началото на общественото радио у нас.

Един от записите, съхранен в Златния фонд на БНР, е запечатал обръщение на Цар Борис III към народните представители, по повод един от най-значимите дипломатически успехи по време на неговото управление – мирното връщане на Южна Добруджа в пределите на Царство България:

"Господа народни представители! С особено задоволство констатирам, че следваната досега външна политика, даде щастливи резултати. На 7 септември 1940 година, правителствата на България и Румъния подписаха в Крайова един договор, по силата на който Южна Добруджа отново се върна в пределите на българското царство."

Възтържествувалата тогава справедливост и връщането на териториите, отстъпени на Румъния по силата на Букурещкия договор за мир, подписан на 28 юли 1913 г., от днешна гледна точка звучи невероятно:

"Да се постигне това без пораждането на някакъв конфликт, изглежда е имало обстоятелства, приемливи и за двете страни – предполага синът му Симеон Сакскобургготски в специално интервю за БНР от края на 2024 година. – Прави ми впечатление, когато хора с повишен тон говорят за величието на България. Да, тя може да е велика, да кажем някога с жизнения си стандарт, а не териториално. В другия смисъл, може да го каже всеки и да реши да настъпи на територията на съседа, а това не води доникъде."

Царуването на Борис Трети е обект на множество оценки. Какъв е бил царят в ролята си на държавен глава, но и обикновен човек, съпруг и баща в наши дни могат да свидетелстват единствено двете му деца – престолонаследникът Симеон Втори и княгиня Мария Луиза. И двамата обаче твърде рядко склоняват да дават интервюта, затова е голяма чест, че бившият премиер на България (2001– 2005 г.) говори пред Българското национално радио в опит да анализира управлението на Цар Борис III от днешна гледна точка.

• Симеон Сакскобургготски: Младите и ученолюбиви българи са богатството на страната днес

Макар в предишни свои изяви Симеон Саксобургготски да избягва всякакви оценки за отделни личности или процеси у нас, в това интервю той взема предвид изказването на своя баща пред списание "Тайм" от 20 януари 1941: "министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил", за да напомни, че България е важно да преследва, преди всичко, своите национални интереси:

"И преди 150 години е имало русофили и русофоби. Не е ли време да помислим малко по един по-рационален и спокоен начин кое е по-важно – ние да сме българофили, или какво? Нека не бъдем обезателно "или – или", защото именно това разделя обществото и не води до никъде и нищо добро" – посочва Сакскобургготски с мъдростта на своите 87 години.

Негово Величество повдига завесата и над малко по-личния живот на Царя Обединител и отношенията, които е имал със семейството. Пред БНР той си припомня един забавен случай от ежедневието, който кара Цар Борис III и обкръжението му дълго да се смеят:

"Една от двете германки бавачки, които имахме със сестра ми, беше заедно с нас в Боровец. Царят извика да приберат двата дакела, които имахме. Каза – "приберете кучетата". Тогава германката, която се опитваше да понаучи нещо на български, го попита – "Ваше Величество, окончанието "та" за всяко куче ли се отнася и ако да, то вие трябва да ги изреждате като картечница". Това накара баща ми, а всички нас, да се смеем много дълго."

Други любими моменти за Симеон и сестра му били екскурзиите, които са предприемали със своя баща:

"Водеше ни по планините и носеше винаги по една лопатка, с която да извади внимателно някое растение, без да го изкорени, за да го пресадят в парка на двореца "Врана" или другаде. Винаги ни обясняваше какво и защо го прави. На последната ни екскурзия с него, сигурно през лятото на 1943-а, се качихме на връх Мургаш (най-високият връх в Западна Стара планина-бел.ред.), откъдето започна да ни показва посоките, в които се намират различни обекти."

Цар Борис III умира неочаквано от инфаркт на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер, където отказва да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Негов наследник на престола е шестгодишният му син Симеон II, от чието име три години, до установяването на републикански режим в България, управлява избран от Народното събрание регентски съвет.

За едно дете смъртта е крайно отвлечено понятие и все пак, в паметта си и до днес Симеон Сакскобургготски пази спомена за последното сбогом със своя баща в катедралния храм "Св. Александър Невски":  

"Няма да забравя, че когато му целунах ръката и челото, те бяха ледени. До ден-днешен аз избягвам да присъствам на каквото и да е погребение, където мъртвецът е изложен, защото ми е останал ужас от онова усещане, което приемам като нещо, което не мога да контролирам. Може би е и заради възрастта ми."

Цар Борис III е единственият български държавник и политик, който от дете и през целия си съзнателен живот до встъпването на престола е готвен за държавен глава. Поема отговорността да царува на 24-годишна възраст. Управлява четвърт век и успява да възстанови страната, след поражението в две съдбоносни войни и съкрушен национален идеал. Той винаги се е стремял да овладее разпалваните граждански конфликти без насилие. Доколкото му позволява международната обстановка, винаги е оставал владетелят, отстояващ вътрешния и външния мир. В колективната памет на българите той остава като народен цар. Така изпълнява обещанието, което твърдят, че като дете дава пред своята умираща майка княгиня Мария Луиза. 

Вижте участието на Симеон Сакскобургготски във видеокаста "Говори...", където той се връща в спомените си. Пред БНР той разказва за това какъв баща е бил цар Борис III. Как се е справял с държавните дела? Как е лавирал между различните интереси – не само вътре в страната, а и в международен план:

Вижте също:

• Българската следа в английската династия Уиндзор

Интервю: Златко Желев

Текст: Йоан Колев