Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Диана Гласнова
Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия". 
Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.



Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци
, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.
В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българският посланик в Скопие: Това, което е трябвало да ни обединява, ни разделя

Дипломати от българското посолство в Република Северна Македония, Генералното консулство на България в Битоля, представители на Българския културно-информационен център в Скопие и на българската общност в Северна Македония отбелязаха 153-та годишнина от..

публикувано на 04.02.25 в 19:08

Студентите от Западните покрайнини в София ще протестират солидарно със своите сръбски колеги

"Цариброд заслужава по-добро" беше едно от посланията, отправени от протестните шествия, които се състояха във вечерните часове на 1 и 2 февруари в центъра на Цариброд. Така царибродчани подкрепиха студентските протести в Сърбия и исканията им, отправени..

публикувано на 04.02.25 в 14:35

Българка, живееща в Санторини, разказва за трусовете на вулканичния остров

"Паника има, но не много голяма. От 2-3 дни земетресенията са постоянни, на интервал 10-15 минути. На няколко часа има едно по-силно, вчера беше стигнало до 5 по скалата на Рихтер. Кратки са, засега няма щети". Това разказва пред БНТ българката Ралица..

публикувано на 04.02.25 в 11:32