"Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край". Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение на 11 януари се отбелязват 100 години.
Според Свобода Бъчварова, цинизмът е големият удар върху човечеството. Уволнена от българската кинематография през 1989 г., тя емигрира в Бразилия при своята дъщеря Елица Бъчварова. “Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест. България си остава неизменно в сърцето ми с интелектуалното, психологическото, нравственото и национално любопитство. Така и ще умра“, посочва писателката.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Баща и Тодор Ангелов е потомък на бежанци от Македония. След 1923 г. той емигрира със съпругата си Александра Шарланджиева и дъщеря им Свобода в Австрия, после в Париж, а след това е екстрадиран в Белгия. Бил е интербригадист в Испания. На 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов – Божаната е екзекутиран от Гестапо. Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник и го обявява за национален герой. През 1982 г. в брюкселския квартал „Скаарбек“ е открит негов бюст-паметник.
Свобода Бъчварова е автор на сценариите на филмите “Между релсите“, “Опасен чар“, “Жребият“ (1993) по тетралогията ѝ “Земя на прицел“, “Мера според мера“, който е по мотиви от романа "Литургия за Илинден“. За него през 2008 г. тя казва: “Този документален роман е историческо събитие. Започнах да събирам материали за него през 50-те години. Миналото е органическо присъствие по пътя към истината. Моят разказ започва със страданието на македонските бежанци. Бяха още живи войводите и четниците на ВМРО“.
Редактор е на филмите “Авантаж“, “Лачените обувки на незнайния воин“, “Мъжки времена“, “Козият рог“, “Господин за един ден“, “Таралежите се раждат без бодли“. Сред по-известните й романи са “Великденска ваканция“, “Литургия за Илинден“, “Приключенията на Фильо и Макензен“, “Телеграма с много неизвестни“ и др.
Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро.
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..