Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, които ще се съберат в София през юли тази година. Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България и е в списъка със забележителности, които страната ни като домакин ще представи пред участниците във форума.
Боянската църква впечатлява със забележителните си средновековни стенописи, между които ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава и на българското владетелско семейство от това време – цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.) и царица Ирина. Стилът на стенописите е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор на изображенията се придържа към класическата иконография.
Любопитен факт е, че в църквата се намира и първият стенопис с лика на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ св. Иван Рилски, който е от 1259 г.
От същата година е и стенописът със сцената Тайната вечеря (за сравнение и Леонардо да Винчи работи по своя стенопис “Тайната вечеря" през 1495 г.). Композицията на този стенопис в Боянската църква е по-различен. Исус е изобразен в ляво, а освен това присъстват само 11 апостоли. Юда е изобразен сякаш лежи на масата и е обозначен, че е той, включително по това, че е без ореол на светец. Друг интересен елемент е храната на масата, която включва ряпа и лук – храна, която по-скоро се свързва с традиционната кухна на България, и не е част от евангелското описание на сцената.
"Мащабите, с които са нарисувани хората съответстват напълно на мащабите на една реална личност. Дори и на местата, където се налага фигурите да са умалени, в тях има триизмерност, движение, перспектива – всичко това комплексно за първи път в света се намира в Боянската църква“ – казва историкът и уредник в Боянската църква Станимира Дойчинова пред програма "Радио София" на БНР.
Вижте още:
Снимки: boyanachurch.info, historymuseum.orgПървата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска...
Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Никола Й. Вапцаров" във Варна отпразнува 144 години от основаването си. Период, в който учебното заведение следва..