Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се събират на трапезата за Бъдни вечер, идва дълго чаканата Голяма Коледа. Тя се празнува у нас на 25 декември, когато свършват дългите пости и домовете на хората се отварят да посрещнат добри гости. На Коледа имен ден празнуват носещите името Христина, Христо, Божидар, защото Божич е едно от регионалните названия на празника, характерно за Западна България.

• Тебе пеем, станенине, тебе пеем, Бога хвалим!

Рано на 25 декември се ходи на църква, а човек се облича в празнични одежди. Преди разсъмване обаче традицията повелявала всеки дом да бъде посетен от коледарите. Те започвали своята обиколка от полунощ на Бъдни вечер и чак до изгрев слънце трябвало да посетят всеки дом. Според поверието магическата им сила се губи на развиделяване. Коледуването е ритуал с езически корени, в който имали право да участват само неженени мъже, като само за предводителя им се допуска да е по-възрастен. "Не винаги семействата са имали възможност да си легнат в нощта на Бъдни вечер, защото трябвало да чакат коледарите. И ако тяхната къща се окаже последната в селото, то това значи, че цяла нощ са будували в очакване на коледарския благослов" – това казва Мария Боянова, етнограф от Института за етнология и фолклористика към БАН:

"По принцип Бъдни вечер е празникът, в който трябва да си си у дома при семейството. И на сутринта се ходи на празнична литургия в черквата, след което всички се събират за общоселско хоро, в което се включват и самите коледари. След това се ходи на гости на имениците, така че Коледа вече е празник, който отваря къщите на хората и не се празнува само в затворен семеен кръг. Съответно идва ред за празничната Коледна трапеза. На нея вече се отблажва, приключил е постният период. Нещо много любопитно, свързано с родното място на моята баба – с. Друган, Радомирско. Тя ми е разказвала, че в нейното детство през 30-те години са отблажвали с врабчета. Сутринта на Коледа са опъвали дървени конструкции като капан и с уловените врабчета са си приготвяли храна. Всеки отблажвал с по едно врабче, тъй като е леко птиче месо и не се пристъпва веднага към червеното свинско.

А в коледарските групи участват само мъже, защото те обикалят нощем и съответно всички зли духове излизат, и на практика мъжкото тяло е това, което е в състояние да понесе тази опасност и да остане невредимо в края на нощта. Важно е да се изчакат коледарите, защото те са тези, които на първо място възвестяват вестта, че Младенецът се е родил и с тази вест те внасят във всеки дом благопожелания за следващата година. Песни, които те пеят, са за измолване на плодородие, на благополучие в дома. Те си имат предварително заучен репертоар, в който има наричане за всеки човек от селото, според неговия социален статус и неговата професия. Там има песни за родилката, за момата. Имат за овчаря, за орача, за кмета, за попа. Така че наистина е сериозна отговорността на коледарите да отправят към всеки своето пожелание."

• Коледарски благословии за здраве и берекет

Има много записани коледарски песни, но много от тях вече не се изпълняват. Днешните коледари там, където все още ги има, са по-скоро като възстановка на традицията. "В днешно време те са вид забавление, демонстрация на културно наследство, на идентичност. Няма го вече това значение, както в миналото, когато на тях се е разчитало да измолят благополучие. Тогава в представата на хората те са били жизнено важни за оцеляването на общността. Но хубавото е, че около празниците и традициите и в днешно време ние се сплотяваме като българи" – казва още Мария Боянова:

"И всеки коледар носи гега, защото на гегата се поставят краваите за коледарите, има един от дружината, наречен "магаре", той е човекът, който носи торба и в тази торба се товарят всичките подаръци. Вътре са им слагали краваи, пари, сушени плодове, сланина, въобще каквото семейството е дарило, се носи от това "магаре". Любопитното е, че краваите за Коледа се замесват от момата в къщата и момата е тази, която дава краваите на ергените. Много често, когато коледарите обикалят, те така се разпределят, че всеки от коледарите да мине през къщата на тази мома, която си е харесал. Така че тук виждаме началото на една бъдеща любов и евентуално годеж, който да премине към сватба."

Мария Боянова ръководи и традиционните работилници за сурвачки и обредни хлябове, които се организират преди Коледа в Националния етнографски музей в София. Най-честите посетители са децата, които искат да знаят повече за родните обичаи и традиции:

"Децата, когато ги питаме, кой идва, когато се нахраним всички на Бъдни вечер и настане нощ, всички отговарят "Дядо Коледа!". Така както коледарите, така и Дядо Коледа през цялата нощ трябва да обходят цялото село. Традицията да се посреща Дядо Коледа навлиза след Освобождението. Тя, както и коледната елха, са традиции с немски произход. Навлизат у нас под руско и чешко посредничество. За образа в Западна Европа се предполага, че е свързан със Св. Никола, който е дарявал в католическия свят послушните деца със сладкиши, а непослушните с въглени. Крампус е другото лице на Св. Никола, той пък е човекът, който е наказвал непослушните деца. А наименованието в англоезичния свят Santa Claus идва по всяка вероятност от името Никола (Saint Nicholas). Има едно предположение, че маркетинговата кампания на Кока-Кола е създала този външен вид на Дядо Коледа, с който днес го познаваме – с червения кожух, бялата брада и миловидното изражение на лицето. Върху по-стари илюстрации на Дядо Коледа той е изобразен като старец със зелен кожух и дори не е същият закръглен старец, който познаваме от рекламите на известната марка."

Снимки: БТА, БГНЕС, Национален етнографски музей /Фейсбук, nembg.com, stornik.bg, etar.bg, facebook.com/folklorebulgarian