Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските общности зад граница посрещат народния певец Илия Луков с бели гълъби в небето

Певецът събира живота си в книга с името "България е моята песен"

4
Илия Луков
Снимка: БТА

Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот. И за да не изпадне от нея някой скъпоценен елемент, съмишленици и приятели събират в книга най-ярките следи, оставени в петдесетгодишния му път на тази земя.

"В "България е моята песен" Илия Луков ни се разкрива като голям родолюбец, направил много за българщината". Така Галин Георгиев, етнограф и един от съставителите на книгата, характеризира народния певец, изпял най-обичаните мелодии от македонския край. И макар първосигнално да свързваме името му  именно с песните, зад кулисите остават много от неговите дела.


"Българщината често трябва да я разбираме в контекста на всички онези наши общности и групи, живеещи зад граница – казва Галин Георгиев. – Илия е човекът, който чрез песните си и делата си прави много за тези българи от новите и старите ни диаспори. Той е и инициатор за изграждането на редица църкви и поставянето на камбани, като тази в българския храм "Св. св. Константин и Елена" в Одрин."

Но в основата на всичко това стои една човешка нужда, стаена в човешкото сърце – да подадеш ръка на ближния. "Когато на мен ми се помогна, получих огромната потребност да го правя и аз", разкрива Илия Луков и разказва следната история:

"Когато бях войник, получих възпаление. Началникът на тила полк. Трайчо Сенгелиев ме заведе при баба Ванга, а тя ме изпрати при д-р Евтимов – лекарят, израждал бебета в цялата Петричка община. Тогава в мен се роди желанието чрез песните и всички онези средства, които са около мен, да нося спокойствие на хората, както навремето мен успокои този прекрасен български лекар, светла му памет."


Илия Луков отваря сърцето си за таврийските и бесарабските българи в Молдова и Украйна, за сънародниците ни в Албания и Западните покрайнини. През далечната 1997 г. присъства на едно събиране на дружество "Родолюбец", виждайки как "хора с побелели коси милеят за тези сънародници, побегнали от турски ятаган, но запазили и корена, и езика, и традициите". Припомня и че те дълго време не са учили български език, а само вкъщи "си хортували".

Концерт на Илия Луков и ансамбъл „Родолюбие“ в Тараклия

"Така казваха: "Като свърши концерта, елате у дома да ви нагостим и да си похортуваме" – спомня си Илия Луков. За какво са си хортували ли?: – За родолюбието, как пазят завещаното от техните предци по чист начин. Затова и като се събираме, им казвам: "Хубаво е да вземем пример от нашите бесарабски българи, преминали през толкова тежки моменти на болка, страдание, гонения." Много ги обичам и неслучайно си взех съпруга оттам. Правил съм концерти в много големи села, на тях се стичат по 2-3 хил. души. След това гостуваш на семейства, които те посрещат по много специален начин. В някои села водата е сярна и не става за пиене, но хората са чисти, спретнати и преспиваш в колосани чаршафи."

Един от скъпите спомени идва от украинското село Задунаевка, където поетът революционер Христо Ботев някога учителствал.

"Концертът съвпадна с Деня на Ботев – продължава певецът. – Не можете да си представите какво тържествено уважение и преклонение беше засвидетелствано на този голям българин – отношението към възрастните, към родителите, към онези, които пазят и предават по най-чист начин приетото от техните "предки", както обичат да казват."

Галин Георгиев и Владимир Калоянов

"Когато Илия Луков дойде при нас в Таврия, ние се почувствахме като част от българите по света", заявява в "България е моята песен" Лариса Савченко от Бердянск. Думите й потвърждава друг таврийски българин – Владимир Калоянов, историк, поет и също съставител на книгата за народния певец. Двамата се срещат за първи път в началото на 90-те години на миналия век, когато Илия Луков гостува благотворително на различни тържества и студентски празници. В Таврия се ражда и желанието на изпълнителя за книга, която да обедини половинвековното му пребиваване на този свят с неговата 30-годишна творческа и обществена дейност.

Най-съкровените си спомени Владимир Калоянов пази от пътуванията на Илия Луков из селата, населени с българи, но и в Болград, Одеса, Киев и още други градове.


"Хората го посрещат с хляб и сол, с бели гълъби, които пускат в небето още в края на селото като символ на чистота и красота – разказва роденият в село Вайсал Владимир Калоянов. – Българският дух е силен в това, че българинът обича народната песен. И тъй като дълги години ни беше забранявано да изучаваме български език, за нас тя се превърна в невероятна живителна сила, която ни спасява. Ние, българите в Украйна и Молдова, сме възпитавани в този дух – чрез песента научаваме не само езика, но и разбираме много събития, защото народът е възпявал всичко случило се чрез песента. В този смисъл Илия Луков има невероятни текстове и хората го обичат, защото пее песни, които те ценят."

Ученият от Института по етнология и фолклористика на БАН и съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" Галин Георгиев споделя вълнуващи впечатления от миналогодишния събор "С България в сърцето" в Каварна.


"На този събор се събират много младежи от Украйна, от Молдова, през годините и от Сърбия и за тях срещата с прародината, с морето, с Каварна е изключително вълнуващо преживяване. За мен като етнограф особено емоционално беше едно изпълнение от българското село Виноградное в Бесарабия, което представи сватбения обичай "Меденик". Този събор трябва да се разширява, а не да изпитва трудности при провеждането си – дано догодина и Община Каварна, и други български градове се включат, защото децата от Украйна и Молдова го заслужават. А Илия Луков е правил именно това дълги години за тях – да ги среща с прародината."

Мисия, чието начало поставя и в Албания през 2006 г. с помощта на една монтирана камбана върху подпалваната някога църква "Свети Никола" в село Гиновец.


"Там храмовете се градят от наши българи мохамедани и българи християни – разказва Илия Луков. – И като застанеш срещу църквата, на плочата отгоре пише: "Слава на Господа Иисуса Христа", а по-надолу – "Машаллах"." По-късно се появи и идеята да започнем един проект за талантливите деца на България и на Албания, който през т.г. продължихме в Косово в прекрасния старинен град Призрен, където е живял Крали Марко. С посланието "Талантите на България, Косово и техните приятели" събрахме дечица от пет държави. Виждайки ги как играят заедно, временно изпълняващият длъжността посланик на Черна гора каза: "Вижте колко малко ни трябва да бъдем заедно и да се прегърнем като братя."

Скоро Илия Луков отново ще се срещне с българските общности "в Албания и не само", но засега оставя плановете си в тайна. "Не можеш да направиш нищо сам, всичко се прави със съзнателни хора, които знаят за какво са тук на свещената земя България", добавя певецът. А какво най-много е стоплило сърцето му, прочитайки свидетелствата на хората, които са до него? "Любовта", гласи краткият му отговор.

Снимки: БТА,  Диана Цанкова, личен архив Илия Луков 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...

публикувано на 18.11.24 в 17:41

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..

публикувано на 17.11.24 в 08:15

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10