Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката без граници". Освен да популяризира българския език, онлайн конференцията поставя акцент върху 30-ата годишнина от влизането в сила на Договора за приятелство и сътрудничество между България и Украйна, а също така фокусира вниманието върху едно от предаванията на БНР, посветени на езика ни – "За думите" по програма "Хр. Ботев", което празнува три десетилетия в ефира.

Интересът към Украйна в България се увеличава – посочи в приветствието си към участниците заместник-посланикът на Украйна в България Анна Тертична. В изследванията си на двустранните отношения през призмата на културната дипломация, тя е установила още:

"През 90-те години на 20-ти век количественото съотношение между българистични студии в Украйна и украинистични в България драстично се разминават. Много се радвам, че през последните около 10 години, интересът към Украйна в България се увеличава. Огромна роля за това играе и историческата комисия, която работи в рамките на сътрудничеството между БАН и Института по история на Украйна. Радвам се, че и вашата конференция помага за преосмислянето и преоткриването на някои общи – отчасти позитивни, отчасти страшни страници от общото ни минало."

Деветите международни българистични четения позволяват на редица млади хора със задълбочени познания в областта на хуманитарните и социалните науки да представят свои доклади, свързани с интересни достижения в тези области.

Сред тях особено впечатление направи работата на докторанта по български език от Софийския университет "Свети Климент Охридски" Мая Йосифова, която демонстрира своята разработка на уеб-базиран речник на българския жестов език. Припомняме, че през 2021 година жестовият език беше приет като официален в България, което засили интереса към него и културата на глухите хора. Мая Йосифова е посветила почти година от живота си в срещи с представители на глухата общност, за да вникне в техните проблеми, потребности и начин на живот.

"Начините на изследване на този език са много по-различни от тези на книжовния. При жестовия е необходимо да се реализират видеозаписи на представители на глухата общност. Това е трудност, която доста забавя процеса на изучаване на този език, но се надявам, че в бъдеще глухата общност ще има по-голям интерес към изследването на езика и няма да се притесняват да участват в подобен тип изследвания. Тъй като съществуват малко на брой дигитални ресурси, свързани с жестовия език и те не са централизирани, човек трябва наистина силно да се интересува от темата, за да разбере какви са разработките по нея в момента."

Изследователката признава, че е изучавала жестовия език от речници на хартия, които, въпреки че все още имат своето място в обучението, не са достатъчно полезни за обучаващите се:

"Тъй като този език е свързан с множество двигателни компоненти, е необходимо всички образователни материали да бъдат под формата на видеозаписи, за да може да бъде овладян много по-правилно. Нашата идея за речника е не толкова да запълваме съдържанието му, а да създадем техническа концепция, защото като чуващи, не сме носители на този език. Затова не мисля за удачно ние да събираме и обработваме този материал. За тестовите проби на проекта сме използвали видеоматериали от теренни проучвания в Монтана и Бургас."

Темата за изучаване на българския език, но като чужд, също бе обект на доклад, представен по време на конференцията – "Модел за адаптиране на учебното съдържание според нуждите на обучаемите по български език като чужд". По думите на докторант Мила Милиева, която близо 7 години е преподавател с такава насоченост – "анализът на нуждите на обучаемите е една от важните стъпки, когато става въпрос за изготвяне на учебни програми, планове и съдържание на учебници".

"Защо е важен той? От една страна помага на учителите да подготвят актуални и интересни за обучаващите се уроци. Едно такова запитване би мотивирало онези, към които са насочени и би ги превърнало в нещо безкрайно практично – обяснява Милиева и допълва: – Това, което за мен е важно, когато правя този анализ, е подборът на дейности и процедури в отделните часове. По-голямата амбиция след време е разработката на цялостен алгоритъм за адаптиране на часовете, като всеки преподавател, независимо дали има опит или не, да може да влезе в уебсайт, където да опише броя на своите ученици, интересите им и ресурсите от които се нуждаят. На базата на това съответната платформа ще предложи пакет от урочни планове и график за работа в часовете. В момента изпращам тази анкета за нагласите и нуждите на различни групи ученици, за да мога на базата на техните отговори, да направя промени в платформата, които да са напълно актуални. Анкетата не е анонимна, тъй като ме интересуват както груповите, така и индивидуалните мнения, които ми помагат да определя нагласата, с която те биха посетили часовете по български език като чужд."

"По традиция българистичните четения са свързани с работата на лекторите по български зад граница, но също така и с всички, които се занимават със студенти извън аудиторията, т.е. в кръжоци и научни дружества, в които младите хора изследват проблематиката в хуманитаристиката – занимание, което развива и надгражда това, което се преподава в аудиторията" – обобщи пред Радио България езиковедът Красимира Колева от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", които заедно с Мелитополския държавен университет организират конференцията "Младите в науката без граници".

• Красимира Колева, езиковед: Неистина е, че в държавните училища в Украйна е забранено преподаването на български език

Снимки: mdpu.org.ua, БТА, личен архив