История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са залостени в някой шкаф, да погледне от различен ъгъл към миналото, да преоткрие връзката с предците и смисъла самият той да е днес тук.
Замислен като пътуване в търсене на връзката между баща и дъщеря, документалният филм "DAMORE" – "За любовта" на режисьора Никола Замбелии поетесата и писател Мария Македонска успява да пресъздаде нещо не по-малко важно – връзката на човека с неговите корени. Лентата напомня за тяхната важност по очакван, но въпреки това изненадващ начин, представяйки един от многобройните ритуали от българската обредност – молитвата за дъжд, за да бъде опазена реколтата от летните суши. В различните части на България той носи различно име – Герман, "пеперуда" и други:
"Ние се опитахме да разкажем за духовната храна, която носи този обред. Искахме да върнем младостта за малко при нас, чрез образа на едно момиче, което идва от гората, и пет жени от едно балканско село, които се грижат за нея така, сякаш се грижат за своята младост. В момента, в който тя си тръгва обратно към гората, ние виждаме онзи кръговрат на живота – детството, младостта и старостта – обяснява в интервю за Радио България Мария Македонска и допълва, че ритуалът по свързването с друг човек, който също е загатнат във филма, не е случаен: – Искахме да покажем, че етапите, през които минава един човек, винаги са свързани с връзката му с другите хора. Ако в началото сме деца, за които се грижат, а животът е по-лек и безгрижен, идва момент, в който той става по-пълен с отговорности и грижи, което се случва след сватбата. Жените ни споделиха за един ритуал, в който върху стол се оставят дрехи, а той се вдига към небето, но ние не го използвахме, понеже беше погребален. Тъй като обаче търсихме връзките между живота и смъртта и всичко преживяно преди това, използвахме сватбената дреха, която да е като важен етап от живота."
Българските обреди "омагьосват" и италианеца Никола Замбели. Той идва за първи път у нас преди цели 20 години, а оттогава се връща няколко пъти за по-дълги или по-кратки периоди от време, работейки по различни кинопроекти. Един от тях му позволява да живее два месеца в Перник, където създава филм, посветен на промените, настъпили в града след 1989 година. С Мария се среща благодарение на инициативата "Резиденция Баба", която свързва младите с възрастните хора от села в различни краища на България и така допринася за възраждането и промяната в тях. Освен това, докато разговарят с по-възрастните, младите научават повече за техния бит, традиции и начин на мислене. На много симпатичен български език италианецът ни разказа за своето преживяване в северозападното село Паволче в търсене на ритуали, които съвременното общество забравя:
"Резиденция Баба" ми позволи да се върна отново тук и да продължим нашето изследване на селата, разположени в Северна България и техните ритуали, които постепенно започват да изчезват. Заедно с това искахме, освен да снимаме хората, които ни разказват за ритуалите, да направим нещо заедно с тях. Записваме историите им, песните, които пеят, а след това пишехме по нещо, което да им остане като спомен – стихотворение или молитва. Защото изкуството, според мен, е свързано с молитвата. Смятам, че когато запишеш един разказ, той има силата да промени нещо в света около нас."
Снимки: ОКО - International Ethnographic Film Festival, личен архив, Facebook /Nicola Zambelli I Filmmaker, Резиденция Баба
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..