Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди, египтяни – 12 хиляди, роми – 9813.
Българите в Албания са сред най-старите български общности на Балканите, но и са най-младата като акт на признание в Албания - признати са през 2017 г. – припомни доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките. На специална пресконференция в София по повод данните от преброяването на населението в балканската държава той посочи, че исторически те са се обособили в четири района - Мала Преспа с девет села, само с българи християни; Голо бърдо - с 16 български села, като сега между 95 и 99 процента от населението е само българи мюсюлмани; Полето - с шест села; Кукъска гора - с девет села, със 100 процента българи мюсюлмани. Най-голям е броят на етническите българи в района на Кукъска гора – 2174 души, следвани от Голо Бърдо, където са 1736 и Корча - 511.
"Данните са такива, че позволяват да се създаде административна самостоятелност на районите, в които живеят българи. Самите кметове работиха активно по време на преброяването с ясната идея, че то ще им даде тези механизми да възстановят тази административна самостоятелност. Така че това ще бъде първата крачка, която трябва да бъде извървяна – общините в Голо Бърдо и Кукъска Гора да станат самостоятелни. Така, на база Закона за местното самоуправление те ще могат да разработват различни проекти, ще имат възможност да сключват договори с български общини, т.е. да създават съвместни проекти за европейско финансиране. Създават се съвсем нови реални възможности на по-високо ниво, което да изпълни със съдържание функционирането на администрацията в районите с българско население. Ще се появят двуезични надписи, съобразно албанското законодателство. Съвсем реалистично е да започне изучаването на български език в албанските държавни училища, т.е. това официално признаване на българското малцинство през 2017 година вече ще бъде изпълнено с реално съдържание."
Данните относно българското национално малцинство в Албания трябва да помогнат на България да облекчи процедурите за получаване на гражданство за онези хора, които имат убедителни доказателства за своя български произход. Именно такива са българите, които в момента живеят в Албания, казва изследователят и обяснява:
"Абсолютно всички статистики, в това число и български, приети като официални в Министерство на външните работи от периода 30-те и 40-те години на XXвек, доказват, че жителите на тези албански села, са били признати като българи. Достатъчно е човек да покаже родствената си връзка с жители на тези села от този период и актът за раждане става достатъчен документ, който удостоверява българския му произход."
Тази българска общност може да бъде ключът за поне частичното справяне с хроничния недостиг на работна ръка, който изпитват администрацията и бизнесът в България, смята изследователят на демографските процеси на Балканите:
"Важно е и да се разработят модели, които да бъдат подкрепени от българската държава, за стартирането на сезонна или циклична трудова миграция, чрез която да се задоволяват нуждите на пазара на труда у нас. Такива нагласи има и допреди три години имаше хора, които изявяваха желание за такава, ако им бъде осигурен доход от порядъка на 700-800 евро. При това положение аз не мисля, че ние трябва да внасяме работна ръка от Бангладеш, Таджикистан, Непал, Узбекистан и т. н, а в същото време хора, които са с безспорен български произход и живеят на 200-300 километра от нашата граница, да не могат да се възползват от законодателството, упражнявайки своя трудова дейност в страната."
На територията на Албания са регистрирани девет български организации, почти 8000 граждани са получили българско гражданство, над 800 студенти са завършили или в момента следват в България, като една голяма част от тях или остават тук, или се връщат по родните места, където се реализират и като учители в българските съботно-неделни училища. "Общият брой на българските ученици в Албания в периода 2015-2024 г. е 2142-ма", оповести доц. Спас Ташев, който събира статистически данни и чрез лични посещения от 1992 година насам. Българите в Албания се надяват още и за създаването на българска електронна и печатна медия там:
"Към момента националната албанска телевизия има петминутна емисия на български език, която не е достатъчна. Релефът на Албания е планински и освен в столицата, много трудно сигналът достига до тези погранични райони, населени с българи. Ако се направи добър информационен сайт подкрепен с печатно издание, българите ще бъдат много по-обединени и ще бъдат улеснени контактите им с България" – категоричен е изследователят.
Доц. Спас Ташев изнесе още любопитни детайли за историята на две албански села в област Корча – Бобощица и Дреново, които в миналото са населявани предимно от българи:
"Смята се, че част от старата българска аристокрация е живяла в тези села. Като архитектура те много наподобяват т.нар. болярски селища у нас – Велико Търново, Елена, Ковачевица – обясни изследователят. - За съжаление по време на Възраждането, те пишат молба до Българския екзарх, в която изявяват желание да преминат към Екзархията, но съотношението на силите е такова, че остават към Цариградската патриаршия. Въпреки това населението спазва и почита българската култура. През 60-те години на ХХ век в района на Корча, където се намират, започва мащабна индустриализация, а дългогодишният партиен и държавен ръководител на Албания Енвер Ходжа започва да населва множество работници, които са основно власи. Тъй като Корча попада в териториите на Санстефанска България, той има идея българите да бъдат изселени, а на тяхно място да засели власи."
В интервю за Радио България изследователят обясни какво е влиянието на съседна Северна Македония върху процесите, които се случват в Албания. Според него югозападната ни съседка си позволява действия, които са неприсъщи за държава в XXI век, стремяща се да намери своето място, сред страните членки на ЕС:
"Пример за такива са насърчаване на унищожаването на български исторически паметници. Осъществява се контрол върху лицата, които преминават транзитно през нейната територия, конфискува се пренасяна от тях българска литература. Лично съм наблюдавал този процес. Лицето се задържа за около час на границата, а през това време се организират полицейски пунктове по маршрута, по който то казва, че ще мине. След това от пунктовете в страната, дават информация дали лицето спазва декларираното на границата. Често пъти полицейска кола следва такива лица, а ако те спират някъде, се следи с кого и защо разговарят."
Още по темата:
Снимки: БТА, ЕПА/БГНЕС, aba.government.bg
Предимно облачно
Разкъсана облачност