33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Всички те са част от Националната програма „Неразказаните истории на българите“ и бяха представени през седмицата на голям форум в Археологическия музей на София. 

• Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите"

20-минутен филм – калейдоскоп с всички създадени материали по програмата може да бъде видян в YouTube канала на Министерството на образованието и науката, което е и инициатор на програмата и осигурява финансиране за дейностите по нея.

Неразказана история от Франция разказаха възпитаниците на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, което през 2024 г. отбелязва и 18-и рожден ден. По тези и други теми имахме удоволствието да разговаряме с училищния ръководител Камелия Трибулен - Конакчиева.

„Нашата неразказана история е за едно момче, наш възпитаник, което в час по български език, след поставена от учителката задача за домашна работа да се прочете стихотворението „Две хубави очи“ на Пейо Яворов, се обажда и казва: „Вие знаете ли, госпожо, че това стихотворение и писано за моята баба?“. Представяте си как „хлъцва“ нашата учителка по литература Румяна Шибилева. Забравя за урока по български, забравя за всякакви деятелни причастия и т.н. и се започва един разговор за Яворов, за Мина. 

Защото този наш ученик се оказва родственик, пра-пра-племенник на Мина Тодорова, музата на Пейо Яворов. Мина Тодорова е погребана в Париж. И след тази случка в часа по български, не минава нито един випуск, който да не посещава това свято място, където гимназистите ни правят литературни четения.“

• Български ученици четоха стихове на гроба на Мина Тодорова в Париж

Вдъхновени от случая с родственика на Мина Тодорова, от училище „Кирил и Методий“ в Париж реализират филм, в който разказват тази любопитна история. Той е последван от тридневен форум за Яворов и за Мина, благодарение на националната програма „Неразказаните истории на българите“ на МОН.

„Във форума се включиха изследователи и познавачи на Яворов от България, събрахме и българската общност в нашето училище и всички заедно си поговорихме за Яворов и за Франция, за връзките между поезията на Яворов и френските поети, за много интересни неща, включително дори и за Яворов в българската естрада. Разбира се, заведохме всички гости на гроба на Мина в Париж, където се проведе литературно четене от нашите ученици. 

А в българското посолство пресъздадохме с кратки откъси най-драматичните моменти от живота на Пейо Яворов. Та това е нашата неразказана история, с която много се гордеем. И която е по идея на нашата учителка Румяна Шибилева, която още през 2010 г., когато чествахме стогодишнината от смъртта на Мина, реши, че случката в часа по български трябва да стане нашата история, която да се знае от всички наши ученици.

Днес Иван Пеев, праправнукът на Мина Тодорова, вече е голямо момче. Той е успешен илюстратор и графичен дизайнер, автор е и на персонажите Мина и Травис.

„Всъщност, чрез тези персонажи Иван „съживява“ Яворовата муза и я превръща в една съвременна Мина. Като графичен дизайнер той работи с много големи фирми в Париж и ние имаме щастието да виждаме образа на Мина, нарисувана от неговата ръка, по витрини на магазини, по стените и в негови картини. Всъщност, това е персонаж, наречен от самия него – Мина. Така че, това е едно голямо щастие за нас“.

Заразени от историята на Мина и Яворов, претворена и чрез историята на българското момче от българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, много наши сънародници, но и французи проявяват интерес към нея. Запалват се и по изучаване на българския  език.

„Ние имаме курсове по български език и за възрастни - продължава да ни разказва Камелия Конакчиева. - В тях най-често съпрузите на българки, които са французи, американци или от друга националност, учат български. Те идват заедно с малките, водят ги на училище, а ние им отделяме стая и учител, за да учат нашия език. Редовно посещават и събития, свързани с нашата история, култура и традиции. Има и друга група възрастни, които са трето и четвърто поколение българи, които пък идват да опреснят познанията си по български език. Те също ни карат да ги информираме за всички културни прояви, свързани със страната ни.“

През 2024 година училище „Кирил и Методий“ навърши своето пълнолетие, не без гордост в гласа отбелязва Камелия Трибулен – Конакчиева. Помолихме я да направи равносметка на тези отминали години, като сподели и за трудните, и за щастливите моменти: 

„Трудности винаги е имало – споделя тя. – Но трябва да ги преодоляваме и да вървим напред. А ние го правим с идеи, с желание и с отборна работа. Аз често наричам нашите учители отбор юнаци. Няма как да не е колективна тази работа. Един друг се стимулираме. Когато на един му стане много трудно, другият поема задачите. Защото всеки от нас работи и на друго място, не живеем само от това. Ние сме голямо училище. В Париж имаме присъствено 17 учители, имаме преподаватели в Тулуза и в Лил, както и в София, които работят дистанционно. Обучаваме близо 400 деца“.

Училище „Кирил и Методий“ е едно от малкото български училища зад граница, които още през 2006 г. обръщат внимание на нивото на владеене на българския език и в зависимост от него разделят учениците на два потока -  в единия всичко се изучава само на български, а в другия – българският се явява втори език. В зависимост от това се разработва и методиката на преподаване.

Към училището работи и голяма детска градина, която е много търсена. „Попълваме групите си още през юни за септември“ – казва ни Камелия Трибулен – Конакчиева.

Повече за начина на работа в българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, за предизвикателствата пред учителите и за спецификата на обучението по български език в чужбина, можете да чуете в звуковия файл по-горе.

Още снимки от работата на учениците и техните учители можете да видите в галерията под публикацията. 

Снимки: facebook.com/ecole.bulgare.paris, личен архив, МОН