Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няма яснота каква част от българското културно наследство в Украйна е запазено за поколенията

Процесът по дигитализацията му е бавен и без конкретни данни за отделните етноси в страната

Снимка: БТА - архив

Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на това в какъв размер са щетите, нанесени върху културните институции в страната, както и да се оценят загубите на художествени и археологически експонати от фондовете на различните музеи и галерии.


Изчисления на ООН отчитат, че загубите на украинско културно наследство и исторически забележителности от началото на войната до сега, се равняват на над 3,5 милиарда долара. По данни от 2023 година, населението на Украйна е 37 милиона души. Част от него са беларуси, кримски татари, грузинци, гагаузи, румънци, унгарци, поляци, арменци, евреи, бесарабски българи и други, като всяка от тези общности има своя култура и традиции, които спазва и почита свободно.

Войната, разбира се, ограничава в значителна степен възможностите на семействата да бъдат заедно и да посветят спокойно времето си на традициите. И все пак, опитите им продължават, защото – по думите на председателя на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" Галин Георгиев – бесарабските българи считат тези традиции за част от тях самите и са изключително силно свързани с тях. Той дава пример с гергьовския обичай в района на Чушмелий (Южна Украйна), но уточни, че това важи и за останалите църковни празници и тези от народния календар:

Галин Георгиев

"Бесарабската традиция за Гергьовден е свързана с това да изнесат печеното агне на двора или на улицата. В много райони на България се е случвало същото. Но уви, сега в Украйна това е невъзможно, заради вечерния час и други ограничения, които не позволяват събирането на хората заедно. А гергьовската традиция там е уникална, тъй като е запазена почти така, както е пренесена от селищата в т.нар. провадийски сърт – една област в България, около град Провадия, където е запазен много интересен старинен диалект, доближаващ се много до старобългарския говор. Само в Чушмелий в Бесарабия те са запазени и като говор, и като културна традиция."

По време на дискусия в София, посветена на българското културно наследство в Украйна и начините за неговото опазване, в рамките на фестивала "Око", Георгиев обърна внимание и на друг особено важен за българската общност в страната въпрос:


"Иван Плачков (бивш министър на енергетиката на Украйна и бивш областен управител на Одеса – бел. авт.) се обърна към мен и нашето дружество "Родолюбец" с молба да помислим как да възраждаме българското в региона. Аз го попитах, как в условията на война да се мисли за организирането на събори и празници? За него обаче беше важно хората там да продължат да говорят повече на български. В момента езикът, на който те говорят у дома е български, но доминиращото общество в страната са украинци, чиито език трябва да се знае. Така собственият отива на по-задно място. 


Сега, в условията на войната, това още повече се засилва като тенденция, хората започват да говорят с останалите на руски или украински. Мисля си, че България много трябва да помага в тази ситуация, защото прародината е много важно нещо в съзнанието на тези хора. Те са си представяли тази напусната земя като обетована, в която един ден ще се завърнат."


Въпреки продължаващите военни действия в страната, Украйна работи за дигитализация на своето културно-историческо наследство. Част от него са и традициите и обичаите, които спазват представителите на различните етнически групи там. Процесът, с който се занимава Централният държавен аудиовизуален електронен архив, е твърде бавен, изисква средства и необходима апаратура и не е възможно да се определи темпът  на напредъка му. Затова и няма конкретен отговор на въпроса, каква част от българското културно наследство в страната е запазено за поколенията.

Снимки: БТА- архив, БГНЕС, ЕПА БГНЕС, архив, t.me/media_ua_bg


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

George Weston Recital Hall

Българо-канадска новогодишна гала ще зарадва публиката в Торонто

В навечерието на Новата година български и канадски музиканти ще излязат на една сцена в Торонто, за да потопят космополитния канадски град в магията на класическата музика. Концертът "Поздрав към 2025 година" ще се състои на 28 декември в Meridian Arts..

публикувано на 09.12.24 в 07:05

Българска народна песен ще прозвучи в храма "Адолф Фредрик" в Стокхолм

България ще бъде представена на тържествен коледен концерт, организиран в сътрудничество с представителството на Европейската комисия и посолствата на държави членки на ЕС в храма "Адолф Фредрик" (Adolf Fredriks kyrka) в Стокхолм, Швеция, от 18:00 часа..

публикувано на 09.12.24 в 06:15

Георги Господинов е поканен за член на британското Кралско литературно дружество

Българският писател Георги Господинов е сред дванадесет автори от цял свят, поканени за международни членове на британското Кралско литературно дружество, съобщи организацията на сайта си. Авторите са били подбрани от комисия на дружеството измежду над..

публикувано на 08.12.24 в 16:47