Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и на ниво достъп до информация и административно обслужване. Дори в изборния ден, когато всички граждани са призовани да излязат и да гласуват, хората с увреждания се сблъскват с неподозирани препятствия. Затова, натрупали опит, често те предпочитат да останат вкъщи, отколкото да се сблъскат с бездушието на административните разпоредби. И ако за трудно подвижните и хората в инвалидни колички все пак има някакво решение да се усамотят без придружител в избирателните стаи, то за хората със зрителни увреждания гласуването без помощник се оказва немислимо.

В България практиката е една и съща от години. В повечето случаи, в кабината с човека със зрително увреждане влиза придружител, който попълва вместо него бюлетината. Това обаче лишава незрящия от тайната на вота. Зрително увреденото лице разчита на доверие, че квадратчето ще бъде попълнено така, както той е заявил на придружителя си. Тази ситуация неминуемо го поставя отново в позицията на зависим. Един легитимен придружител е ограничен по закон и може да окаже съдействие само на две лица, за което на него му се издава нужното удостоверение. За целта преди датата на вота незрящият подава заявление в района или кметството по постоянен адрес – така до избирателната комисия трябва да достигне и информация за придружителя. Ако в последния момент се наложи смяна с друг легитимен придружител, това автоматично лишава незрящия от правото да гласува.

Има вариант и за гласуване с подвижна избирателна секция, като към предварително подаваното заявление за това се прилага и копие от ТЕЛК. Посещенията в дома се извършват от членове на СИК, които трябва да осигурят тайната на вота. 

Кратковременно решение на проблема на незрящите избиратели е намерено на парламентарните избори през 2005 г. по инициатива на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания, СИЦ "Зрение" и една от партиите. Тогава били изработени шаблони с дупки, които се полагат върху интегралната бюлетина. Така човекът без зрение може да се ориентира при търсенето на поредния номер на дадена партия или кандидат и сам да нанесе с химикал необходимия знак. "Поради причини, за които можем само да предполагаме, тази практика не е прилагана при следващи избори" – споделят от организацията на хора със зрителни увреждания.

Единствено гласуването по  интернет би осигурило тайната на вота на незрящите, както и би ги подтикнало да участват активно и равноправно в изборния процес. Стига, разбира се, да е направено по достъпен за тях начин. Дотогава на незрящите им остава да разчитат на съдействие от доверени асистенти или да чакат по-добри времена.

"Би трябвало да се намери универсален начин за гласуване, така че всички хора с увреждания, а и не само, да могат да упражняват правото си на глас – казва ни Евгени Митев от фондация "Синергиа", която насочва вниманието към проблемите на незрящите в България. "Но като всичко останало в нашата държава и тази промяна ще стане след много време, а има и простички решения, които с добра воля, биха могли да свършат много хубава работа" – разсъждава по темата за изборите г-н Митев.

• Разходка с вързани очи по улиците на София показва колко е трудно придвижването за незрящите

И ако за повечето хора поредните избори са нещо като неделна разходка из града за среща с приятели, то за един човек с бял бастун изборите са поредното ограничение на правата му и пореден повод, който буди у него дълбоко възмущение.

"Главно от интернет, телевизия и радио се информирам за посланията на политиците. Като цяло следя политическите партии и какво искат да ни кажат, но виждам че няма никакъв дебат, за каквото и да било, а проблемите са много и не засягат само нас, хората с увреждания" – споделя Вълчо Панайотов. Той е незрящ човек в трудоспособна възраст и с активна гражданска позиция от София:

"Това, което мен ме притеснява е недостъпната среда. Това е доста голям проблем, защото невинаги можеш да свършиш нещо самостоятелно, дори понякога заради липсата на технологии за незрящите в нашите условия, ти имаш трудности дори да си направиш вкъщи едно кафе. Това един зрящ човек няма как да го разбере, защото той не се сблъсква с тези трудности. Липсата на каквито и да е улеснения за незрящите изглежда нещо малко, но за нас подобни технологии биха били от голяма помощ. Да, в някои ситуации се изискват повече средства, но пък има и такива проблеми, които бързо могат да се подобрят и с малко."

Хората като Вълчо Панайотов искат да има промяна и вярват, че тя ще настъпи ако гражданите са активни и излязат да гласуват,  "но ни трябва и постоянно правителство, защото аз много добре помня, че от 2021 г. насам ние само ходим на избори, а това нищо не променя и не решава проблемите. За другите не знам, но за себе си доста се замислям дали на тези избори ще изляза да гласувам" – казва незрящият човек от София и продължава:

"Причината да не искам да гласувам е първо, защото ми трябва придружител до изборната секция. Но аз все по-често срещам пречки от страна на членовете в изборните комисии. Юни месец, когато бяха пак  предсрочни избори те ми отказаха да гласувам. Оказа се, че на придружителя му трябва удостоверение за конкретното лице, което придружава. Това условие много ни ограничава и става така, че ние сами се отказваме да гласуваме. На второ място стои проблемът, че моят вот не е таен. Аз трябва да кажа на придружителя за кого искам да гласувам, съответно той да попълни квадратчетата в бюлетината. Това означава, че аз трябва да срещна придружител със същите политически възгледи като моите. Ако сме от различни партии, аз как да бъде сигурен, че той ще уважи моя избор? Когато въведоха машинното гласуване вярвах, че нещо може да се промени и за нас. Но не стана така, а особено чрез машините може да се помогне и на незрящите да гласуват. Това можеше да стане или с говорещ софтуер, така че със слушалки да се дадат инструкции за незрящите, или да се сложи цифрова клавиатура, с която незрящият да гласуват според номера на избраната партия. Въвеждаш избрания номер и гласуваш, съвсем простичко, но пак не стана."

Снимки: Pixabay, БТА, Мила Младенова - БНР, Кристина Русева - БНР-Стара Загора, личен архив на Вълчо Панайотов