"Човек си дава сметка какво е родината, когато я загуби. Ако си у дома, пускаш радиото, чуваш народната музика, говориш на български, отиваш на театър и там също се говори на български. Чак когато загубиш всичко това, осъзнаваш колко ти липсва" – казва Радослава Недялкова, основател на фолклорна група "Нашенци" в Милано. Тя е носител на голямата награда Българка на годината "Св. Злата Мъгленска" – 2023 г.

Наградата беше връчена за 12-ти път от Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и отличава сънароднички, които популяризират българската култура, език и традиции, а дейността им не се ограничава в рамките на една държава. По този начин ИАБЧ насочва вниманието към усилията на тези български жени, които не просто успешно са се адаптирали към чуждата страна, но и съумяват да поддържат висок българския дух и да сплотяват мигрантските ни общности.

Номинирани за приза "Българка на годината" за 2023 година бяха 24 дами от 19 държави – просветни дейци, ръководители на фолклорни състави, учредители на библиотеки и културни дружества, радетели за запазването на българския език сред българите зад граница. Сред ярките имена, които получават наградата посмъртно са Галина Тодорова от Културния институт в Чехия и Ганна Бесарабска-Таврийска, която отдава целия си живот за запазването на всичко българско сред нашите общности в Украйна и Молдова.

С новоучредената награда – "Любима българка на публиката" – Агенцията за българите в чужбина удостои Невенка Костадинова от Босилеград, Сърбия. Това отличие се връчва на г-жа Костадинова заради неуморната й работа за запазване на българите като общност в малкия Босилеград. Тя, заедно със своето семейство, осигурява работа на над 100 човека в дърводелската си работилница. "Българката има успех и сила толкова, колкото е подкрепата от семейството" – казва Невенка Костадинова:

"Аз съм една жена, за която съдбата е предопределила да бъде родена извън пределите на България. Когато сте извън родината, всичко българско ви е много по-мило и по-свидно. Моята мисия, и на моето семейство, е да дадем възможност на хората да останат, а не да бягат от родния град. Да останат на бащините си огнища, понеже според мен от това по-хубаво няма!"

Ръчно рисувана репродукция на иконата на Св. Злата Мъгленска, дело на живописеца Антония Янкова, получи новата носителка на отличието "Българка на годината" за 2023 година Радослава Недялкова. Церемонията се състоя на 18 октомври – денят, отреден от църквата за почит към света Злата Мъгленска, избрана за небесен покровител на българите в чужбина. Сред официалните гости бяха Мария Павлова – служебен министър на правосъдието, Надя Младенова – началник на кабинета на вицепрезидента, представители от посолствата на Украйна, Армения, Румъния и Унгария в България. А членове на комисията, излъчила наградените българки са проф. Пламен Павлов, проф. Анна Кочева, генералните директори на БНР и БТА Милен Митев, Кирил Вълчев и др.

"Иконата на св. Злата Мъгленска ще пропътува хиляди километри, носейки частица от усещането, че разстоянието не променя чувството за принадлежност, българската идентичност и самосъзнанието на нашите сънародници извън България", посочи в поздравителния си адрес към участниците вицепрезидентът Илияна Йотова, под чиито патронаж се провежда конкурсът на ИАБЧ.

"Не подозирах, че ще имам такова голямо отличие" – сподели Радослава Недялкова от Милано пред Радио България и определи присъденото ѝ отличие "Българка на годината" така:

"Огромна отговорност е тази награда, която ще си сложа на видно място – ще ми дава сили за всичко, което правя, за да продължавам да го правя с още повече хъс. Като прочетох номинациите – всяка една от тези дами е повече от достойна и е направила много неща за българите в чужбина и в своята сфера. Затова със скромните неща, които смятам че правя, не подозирах, че ще имам такова голямо отличие. Но изключително много се радвам! Това е не само оценка, но това е обединителна награда, която много хора, които ме подкрепят ще оценят. 

Фолклорните групи са сърцата на повечето от българските общности по света. Човек отива в българската църква там, после търси групата за танци – когато е в чужбина, той търси своята среда. Има нужда да усети България, а как по-добре да я усетиш от народните танци, от сънародници, които са там, за да говорят за страната ни, да правят мартенички заедно. Затова казвам, че нашите групи са сърцата на българските общности зад граница. Затова е така лесно тези групи да сме свързани и да поддържаме контакт. Началото на контактите ни датира още от 2016 г., тогава започна да се говори за наша асоциация, която вече работи от няколко години, но тогава беше само мечта на много от нас. Да се обединим, да бъдем заедно, да си споделяме проблемите, защото нещата, които правим в чужбина имат много общо."

Снимки: ИАБЧ, БТА, Красимир Мартинов