По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда чуждестранни любители на птици у нас. Тези хора са способни да пропътуват хиляди километри само и само за да зърнат през биноклите си някое земеродно рибарче или синявица.
В Европа се размножават към 600 вида птици. От тях над 400 могат все още да се наблюдават в България. Това прави страната ни рай за чуждите орнитолози, чийто брой се е увеличил през последните години. Напоследък, освен от Западна Европа, са зачестили посещенията на любители орнитолози от САЩ и Източна Азия, твърди д-р Герджиков.
"Има много видове птици, които не се срещат в останалите части на Европа, а само тук, на Балканите. Истината е, че в Западна Европа различните агро-политики в последните 50 години са променили местообитанията на птиците. Много видове са изчезнали от държави като Великобритания, Нидерландия и пр. За щастие, тук приложението на този тип политики в земеделието все още не е толкова строго и тези видове са запазени. Дори едни обикновени врабчета или лястовици, които ние възприемаме едва ли не като "вредители", за много западноевропейци са екзотика и когато дойдат, много им се радват."
Според Европейския червен списък на птиците за 2021, публикуван от Бърдлайф Интернешънъл, един от всеки 5 птичи вида на Стария континент е застрашен от изчезване. Това превръща наблюдението им в неповторимо изживяване. "Тази година имахме много натоварен сезон със страшно много и разнообразни туристи от целия свят. Видяхме интересни птици, посетихме уникални места. Но имаме нужда от още хора, които да работят в този бизнес" – казва д-р Герджиков. Истината е, че водачите орнитолози като него все още се броят на пръсти у нас, а туристите разчитат именно на тях, за да се потопят в тайнствения свят на пернатите.
Към кои птици има най-голям интерес сред любителите орнитолози?
"Сред най-желаните видове са някои от хищните птици, като царският орел, белоглавият египетски и черният лешояд, а също така и ливадният блатар – пояснява д-р Герджиков. – Но също и черноглавата овесарка, глухарят, земеродното рибарче, пчелоядите, синявицата… Това са все видове, които са екзотични дори за Европа. Например Сакар планина е известна като Царството на царския орел. Но там можете да наблюдавате и черноглавата овесарка, големият маслинов присмехулник и пр. Маджарово в Родопите пък е Царството на лешоядите. Бургаските езера, над които минава прелетният път на птиците Виа Понтика, са друго много добро място за бърдуочинг. Същото важи за дунавското ни крайбрежие – една от най-добрите дестинации за наблюдение на синявицата и пчелояда. Там имаме невероятно разнообразие от водолюбиви птици, като рибари, гмурци. Да не говорим за популациите на къдроглавия пеликан в резервата "Сребърна", на остров Белене и в района на гр. Тутракан…"
Освен чужденците, все повече българи пътуват, за да наблюдават птици. Този вид туристи са по един или друг начин ангажирани с опазването на околната среда, обяснява д-р Герджиков. Затова туроператорът, за който той работи организира т.нар. "екскурзии с кауза":
"За да искат да наблюдават птици или бозайници в България, това означава, че хората имат интерес в опазването на тези видове. Ние отделяме част от сумата, която те заплащат за орнитологичния им тур, за да дарим на някоя наша неправителствена организация с идеята да се подпомогне опазването или защитата на даден животински вид. Така сме подкрепяли ветеринарния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора, или инициативи за опазването на белошипата ветрушка, лешоядите, царския орел и други природозащитни каузи", казва д-р Георги Герджиков. И допълва, че за съжаление България не се рекламира от държавата като целогодишна дестинация за наблюдение на птици и диви животни, а този вид туризъм е с огромен потенциал у нас.
Снимки: Д-р Георги Герджиков, Травентурия
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..