СЕМ изслушва кандидатите за генерален директор на БНР

публикувано на 15.10.24 в 13:43 | обновено на 15.10.24 в 16:53

Снимка: Ани Петрова

В Съвета за електронни медии започнаха изслушванията на кандидатите за генерален директор на Българското национално радио, които продължават и утре, 16 октомври. Изборът на генерален директор на БНР е насрочен за 17 октомври и става по специално приети от СЕМ процедурни правила с определени етапи и срокове.

Кандидатите за генерален директор на БНР са седем - Милен Митев, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев, Ива Дойчинова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов. Концепции днес представиха първите четирима от тях, а утре това ще направят останалите трима.

Членовете на Съвета за електронни медии

Основният проблем е въпросът с финансирането на Българското национално радио (БНР), но не с неговия размер, а с неговия модел. Това каза пред членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) Милен Митев, който бе първият изслушан от регулатора кандидат за генерален директор на общественото радио.

"Спорът относно това дали финансирането на обществените медии е достатъчно, или не, няма голям смисъл, ако най-напред не отговорим на въпроса за какво се получава това финансиране", обясни Митев. Според него правилният модел би бил най-напред да бъде ясно изразена обществената мисия на медията. Митев разказа, че нереформираната все още система за финансиране на обществените медии препятства средносрочното и дългосрочно планиране и означава, че няма пряка връзка между финансирането на радиото и дейностите, които то изпълнява. "Донякъде свързан с това е и проблемът за привличането на мотивирани кадри, които да работят в БНР“, изтъкна Митев.

Създаване на интегриран нюзрум е сърцевината на визията, която представи пред Съвета за електронни медии друг от кандидатите за генерален директор на БНР - Хелия Чавдарова, дългогодишен музикален журналист и продуцент в програма "Хоризонт" на БНР. Тя поясни, че тя ще държи "информационният поток, който влиза в радиото, да бъде в един по-съкратен ресурс като хора и като финанси. Всяко нещо да е таргетирано, да се знае какво трябва да е съдържанието, което да достигне до младите на езика на младите, какво трябва да е съдържанието, което касае по-възрастната категория и т.н.". Сред лансираните от Чавдарова идеи е и създаване на приложение за смартфон за децата, учениците и студентите, за да припознават БНР като "своето" радио след няколко години, предаде репортерката на БНР Мария Костова.

В концепцията си за генерален директор на радиото Цветослава Георгиева, бивш регионален главен редактор на "Дарик радио" и водещ в радио "Фреш", акцентира върху предизвикателството на БНР да задържи и умножи своята аудитория в условията на конкуренция от страна на стрийминг платформите, социалните мрежи. Според нея това трябва да стане чрез оптимизиране на програмното съдържание и присъствието на радиото в дигиталните платформи, както и чрез продуциране на културни събития. В радио ефира, според нея, трябва да звучи и повече българска музика. Според Георгиева, двете национални и деветте регионални програми на радиото трябва да работят в много по-строга координация помежду си, "защото БНР има уникалния шанс да реализира журналистическия подход от глобализация до феномена "близост".

Балансът между културно-образователното и информационно съдържание беше изтъкнат като приоритет от кандидата за генерален директор на БНР Маргарит Русев. Русев е музикален продуцент, ръководител продуцентска дейност и звукозапис в БНР - Радио Благоевград. Той заяви, че ако бъде избран, ще работи за разширяване на обхвата и интерактивността на програмите, за запазване на високите професионални стандарти, активно популяризиране на българската музика, както и за информационна свързаност между програмите, изграждане на единна новинарска платформа и обща музикална библиотека. Сред иновативните идеи на Русев е въвеждане на мандатност на ръководителите на програмите.