В най-голямото висше учебно заведение в Португалия се обучават 52 хиляди студенти, 20 хиляди от които са от други националности. В този своеобразен конгломерат от култури повече от 30 години запазено място има и българската. Лекторатът по български език е част от Центъра за славянски езици и култури на Факултета по хуманитарни науки в Лисабонския университет, в който се изучават още пет славянски езика. Ръководител на центъра е българинът проф. Георги Христовски.

"Има много подобни центрове по света – обяснява проф. Христовски. – Но докато на повечето места броят на изучаваните езици е ограничен – между два и четири, в Лисабонския университет преподаваме шест славянски езика. Това са български, руски, словенски, полски, чешки и хърватски. Имайте предвид и че висшето образование в Португалия е 3 години, по силата на Болонския процес за по-достъпно образование в Европейския съюз. Освен това, тук никога по-рано не е имало традиции в българистиката, каквито имаме в Полша, Чехия, Унгария и др. И, на практика, аз започнах да прокарвам пътя за това преди 30-ина години, включително като подбрах лекторите на отделните езици по онова време. Днес вече има подписани спогодби с различните държави и всяка от тях изпраща лектор, чийто труд заплаща. За свой успех смятаме и факта, че славянските езици тук могат да се изучават като втора специалност, като свободно избираем предмет към който и да е факултет, както и като свободен курс, предназначен и за хора, които не са студенти.“

Наред с главната му роля в Центъра за славянски езици и култури, повече от 20 години проф. Георги Христовски е преподавател по морфология и фонология на португалския език в Лисабонския университет – работа, която не се поверява лесно на чужденец. Реч и комуникация и Социология на комуникацията допълват професионалните ангажименти на професора. Той е и човекът, който през 1985 г. открива лектората по български език.   

„В Португалия завърших университет, след което се прибрах в България, където отбих военната си служба, а после се върнах в Лисабон, за да продължа образованието си като магистър – разказва проф. Георги Христовски. – По принцип един чужденец трябва да работи много повече, за да се докаже. Особено, когато започнах докторската си дисертация, аз трябваше да усвоя два пъти повече материал от другите, за да успея. А и фонологията е тежка материя. А лектората открих по молба на българския посланик по онова време. Днес вече си имаме лектор, който е на издръжка на българската държава. Повечето от студентите, които избират българския език, са португалци, но сме имали и хора от други славянски страни, също – от Италия, Китай...“

Според проф. Георги Христовски перспективата за българистиката в Португалия е да остане интегрална част от славистиката. Затова и в ръководения от него Център за славянски езици и култури се набляга на общата научна работа на езиковите специалисти.

"Аз това винаги казвам на колегите: организира се събитие, например, от чехкинята – презентация, конференция или нещо друго. Отиваме всички. Прави рускинята или българката нещо – подкрепяме я. Всички сме заедно. Само така можем да пробием. И хората се разбират. Говорят си като колеги, които обменят информация, обменят данни и т.н.“

Ана Карина Прокописи е преподавател по руски език в Центъра за славянски езици и култури. Тя е португалка, омъжена за украинец. По време на посещението ни в Лисабонския университет, тя не беше особено словоохотлива, поради притеснение, но все пак успяхме да я склоним да ни каже няколко думи за професора, разбрахме и за един от проектите, по които работи славистичния център в Лисабон.

"Много сме доволни от професора и от начина, по който се развива центърът. Проф. Христовски е не просто ръководител. Преди всичко той е добър приятел. Един от успехите ни е проектът, по който работя и който спечелихме в конкуренцията на сто други кандидатури. Той е ориентиран към хора от академичните среди в португалоговорещите държави. Най-общо казано, за тях организираме конференции, наречени "Страници от руската литература", веднъж на две години правим конкурс за превод, като каним преводачи от руски на португалски и от португалски на руски. По този начин се прави представяне на културата и на литературата на двете страни, което е полезно за преподаватели в областта на хуманитаристиката.“ 

Снимки: Красимир Мартинов