Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от с. Триград, а достъпът до тях е възможен по обозначен с маркировка маршрут.
Това обаче не е просто мястото за разходка, а обект от изключително значение за екологията. Шестте свлачищни езера са разположени на 1400 м надморска височина и според геолозите са се запазили още от началото на кватернера.
Оказва се обаче, че и тези езера са заплашени от свиване и дори изчезване вследствие на глобалното покачване на температурите. С грижа за природата и по-конкретно влажните зони на торфищата в България, е разработен специален проект "Чаирски езера – капсули биоразнообразие в Родопите". С него фондация "Биоразнообразие" и известна фирма за добив на минерална вода от Родопите искат да ангажират повече институции с опазването на природното богатство – МОСВ, РИОСВ – Смолян, Басейновата дирекция Източнобеломорски район, кметовете на Девин, Триград и Мугла, както и учени от БАН.
Заради топлия климат торфищата заемат само 0,1% от територията на България, за разлика от студените държави, като скандинавските, където 20-30% от териториите им са торфища. Ето защо опазването на торфищата на Чаирските езера у нас е от изключително значение – казва Румяна Иванова от Българската фондация "Биоразнообразие":
"Подобни езера в чужбина имат торфища като тундра - ливади, които са преовлажнени. А уникалното при Чаирските езера е, че торфищата са буквално в езеро, под тях има 11 метра чиста вода, в най-дълбокото. За учените този факт е изключително интересен, но изследванията са почти нулеви. Все още липсва системно проучване, в което да участват различни експерти, така че да се натрупа информация. Идеята е чрез проект да подпомогнем запазването на биоразнообразието в Родопите. Ние работим над 20 години в този район.
Тези свлачищни езера са като един "супергерой" в природата, защото задържат в себе си серния диоксид. С други думи, тези езера помагат за поглъщането на въглеродния отпечатък, който хората създават. Той се задържа от водата, пречиства се, а освен това в езерата има огромно биоразнообразие. На практика това е едно безценно за човека място, което хората не познават, даже у нас почти никой не го е изучавал."
В близост до Чаирските езера се намира и природният феномен "Пияната гора". Местното население ѝ дава това име, защото всяко дърво в нея се криви на различна страна. Причината е в свлачищния район, заради който на практика планината непрекъснато се "движи", а с нея и всичко останало. Това място е много добре познато на хората от близките родопски села Триград и Мугла. Те искат да покажат езерата и на повече туристи, но първото трябва хората да бъдат добре запознати с техния статут на защитена територия. Затова и цел на проекта, по който работи Румяна Иванова, е съществуващата научна информация за рядката природна забележителност у нас да бъде "преведена" на езика на туристите.
"Има до едно от езерата табела, че е защитена местност, споменати са защитените видове растения там, а и все повече туристи ги посещават, което е проблем заради възпитанието на хората" – казва Аделина Чолакова, кмет на Триград:
"Най-големият проблем е безработицата в района, но има семейства, които се връщат от големия град – Пловдив в случая. Около 400 са постоянно живеещите, занимават се с туризъм и горско стопанство. Имаме горско стопанство, в което работят около 30 човека, все млади хора. Основно лятото имаме туристи. Имаме и къщи за гости, и хижа, и хотели. За всеки има какво да предложи Триград, но е необходимо и инфраструктурата да се подобри. Имаше наводнение през 2021г и доста бяха разрушени пътищата, очакваме това да се подобри" – споделя очакванията си за развитие на района Чолакова.
Снимки: Гергана Манчева, biodiversity.bg, rodopite.info, Facebook/ Trigrad
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки..