Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фотографът Михаела Аройо: Важно е да познаваме историята на бесарабските българи

10
Михаела Аройо
Снимка: Facebook / Mihaela Aroyo

Михаела Аройо е професионален фотограф от Варна и няма роднини или близки, които са бесарабски българи. Въпреки това, през 2019-а, впечатлена от едно свое пътуване на младежки фестивал в молдовско село, тя решава да се посвети сериозно на изследването на културата, историята и идентичността на българската диаспора в Бесарабия. Това ѝ позволява да има 14 пътувания в района, да посети над 60 населени места, преобладаващо населени с българи и да запише интервюта с тях, песни и разкази. Признава, че при първото си посещение, не знаела почти нищо за региона:

"Преди да отида там за първи път ми се струваше, че Молдова и Украйна са места, които са някъде много далече. Оказа се, че от Варна до Болград са само 350 километра. Усещането, което преобладава, когато пътуваш натам е, че въпреки че прекосяваш няколко граници, ти се чувстваш сякаш отново попадаш в някакво родно и близко място. Последните 200 години са изключително динамични за региона и различните власти налагат своите рестрикции, порядки, езици и разбирания за управление. Възприети от местните, част от тези влияния могат да бъдат усетени и до днес."


Михаела припомни, че в ежедневието си българите в Бесарабия говорят на най-малко три езика – родният български, руски, който е възприет като универсален език за комуникация поради мултиетническия състав на региона, както и молдовски или украински, в зависимост от коя страна на границата живеят. Жена от региона, която се занимава с преводи от английски, веднъж ѝ споделила, че не е сигурна на какъв език мисли, но е убедена, че сънува на български. Именно това откровение се превръща в заглавие на наскоро приключила фотографска изложба, в която Михаела показва само част от многобройните кадри, с които се връща от пътуванията си в Бесарабия:


"Създаването на изложбата дължа на безценната помощ на кураторите Надежда Павлова и Никола Михов. Разделихме фотографиите по различни теми, което ни помогна да изградим наратива на изложбата. Те отговарят донякъде на моя опит и знания за Бесарабия, които в началото, преди пет години, бяха малко по-буквални, разглеждащи само най-видимите културни белези и постепенно преминахме към по-метафорични снимки, които разкриват и други детайли от живота на хората там."


Една от темите, които живо вълнува бесарабските българи, макар регионът да е далеч от фронтовите линии, безспорно е продължаващата повече от две години война в Украйна.


"Това е тема, която се опитвам да изследвам, но тя не преобладава в проекта "Сънувам на български", защото аз го започнах през 2019 година. Може да се каже, че половината от времето, в което съм снимала там, е било преди войната, а другата половина – след нея. Това е тема, която определено разделя обществото както там, така и у нас. Опитвам се да я разгледам през това как войната може да повлияе на идентичността на региона, тъй като много от инициативите, сплотяващи българската общност, в момента не се провеждат, тъй като не е безопасно организирането на масови събирания. Освен това, доколко войната влияе на ежедневието, тъй като хората вече не могат да живеят както преди и постоянно са в стрес, че нещо може да се случи. През последните месеци спада минималната възраст, от която можеш да бъдеш мобилизиран, а това засяга все повече хора. В селата, които съм обикаляла след началото на войната, виждам, че вече почти всяко село е дало свои жертви на фронта."


Според Михаела, у нас се говори изключително рядко и ограничено по темата за бесарабските българи. Тази наша незапознатост със значителната по брой българска диаспора ни поставя в много неловки ситуации, които бихме могли да избегнем, ако се поинтересуваме по-сериозно от живота на хората с български корени в Бесарабия. А младите хора в Молдова и Украйна израстват с една идеализирана представа за България, формирана от разказите на техните предци. В наши дни обаче, те имат възможност да пътуват до прародината си по различни поводи и често при пристигането им тук реалността се разминава с очакванията. За рухването на образа на България нерядко допринасят и разговорите им със случайни хора, които подведени от говора решават, че са руснаци – споделя фотографът Михаела Аройо.


Вижте също:


Снимки: Йоан Колев, БТА, mihaelaaroyo.com, Facebook / Mihaela Aroyo 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимка: Българско школо „Розова долина” в Тотнъм, Лондон

396 български училища зад граница отварят врати за новата учебна година

Над 32 000 български деца в 43 страни на 6 континента събира първият училищен звънец във всички 396 български неделни училища по света, регистрирани за учебната 2024-2025 г. Над 2000 учители отново ще предават знания на малките ни сънародници – не..

публикувано на 16.09.24 в 06:15

Започна учебната година за българското училище в Истанбул

Училищният звънец призова на 14 септември над 65 ученици и преподаватели в българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул. В Българската екзархия, където се помещава единственото българско училище в мегаполиса се проведе тържество за..

публикувано на 14.09.24 в 17:16
Райна Манджукова

"Сърцето на другата България" – документален филм за една малка агенция с голяма мисия

През есента на 1 9 92 година ,  с постановление  на М инистерския съвет в България е учред ена А генция за българите в чужбина , която да координира държавната политика спрямо сънародниците ни по света . Първият председател,..

публикувано на 11.09.24 в 15:30