След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да погледнем отново към българското образование, и то през погледа на тези, които всеки ден са буквално на първа линия – българските учители. За да избере тази професия, човек трябва непрекъснато да трупа нови знания, за да е най-добър в своята област и същевременно да е най-добрият пример за своите ученици. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, успехите на учениците са и успехи на учителя, постиженията на децата са най-голямата награда за преподавателя – това казват хората със стаж повече от едно десетилетие в системата на образованието. От тях разбираме, че да си учител не е професия, а призвание и само хора, които чувстват преподавателската работа като мисия, могат да станат добри учители.
Повече от четвърт век обаче в страната ни наблюдаваме непрестанни социални, икономически, демографски и какви ли не промени, които неминуемо засягат цялата система на образованието. Разбира се, реформата в образователната сфера се смята за една от най-важните, защото тук има потенциал за промени и то на цялото общество, за неговия просперитет, макар и не веднага, а в обозримо бъдеще. Засега най-видима е промяната в ролята на учителя. От преподаващ знания на децата и учениците, съвременният учител се трансформира в медиатор, насочващ и насърчаващ процеса на познанието. Но дори и във века на бързата информация добрият преподавател е личност, която оставя трайни следи в живота на младите, с негова помощ те се изграждат като личности, подготвят се за своята пълноценна реализация като зрели хора.
И след години завършилите училище може и да не си спомнят всичко прочетено в учебниците, но задължително ще помнят добрите примери и уроци на своите учители. Чрез тях човек се учи да разграничава доброто от злото, красивото от грозното, достойното от недостойното, приятелството от лицемерието и изобщо – да отсява истинските ценности от преходните увлечения.
Независимо от ключовата роля на учителя, все още една част от обществото ни не отдава нужното разбиране и респект към труда на хората в сферата на образованието. Въпреки неколкократно увеличаваните възнаграждения, българското училище продължава да изпитва глад за преподаватели. Търсят се най-вече гимназиални учители по математика, физика, български език и литература, по специализирани предмети и в чуждоезиковите профили. "Убеден съм, че всички директори в училища и преподаватели знаят много добре какви са проблемите в системата, но те срещат съпротивата в обществото ни" – казва проф. Христо Бонджолов, дългогодишен преподавател и бивш ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий":
"В резултат на недомислици в страната има над 1000 свободни учителски места. Само в нашия университет завършват над 1000 учители, а къде отиват тези хора след това? И ако те не се реализират като учители, защо продължаваме да получаваме за прием в тази специалност едни и същи бройки? Какъв е смисълът? От моя гледна точка е грешка да се изтъква благовидният довод, че ще се помага на младите хора, за да не напускат страната, а в същото време с това да се пречи на системата. Вече се размива границата в йерархията в университетите между асистент, главен асистент, доцент, професор. Дори и на назначения на временен договор за асистент му се дава същата осигуровка като на доцента, а границата между тях е опит от поне 20 години. По-добре е да се осигури по-добро ниво на възнаграждение за доказания специалист, а не този, който може и да излезе скоро от системата"- съветва проф. Бонджолов
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, Гергана Манчева, Pexels
Европейската комисия призова България и още 25 страни от ЕС да въведат правилата за ускоряване на процедурите при издаването на разрешителни за проекти за възобновяема енергия. Новите правила трябваше да влязат в сила до 1 юли т.г., затова..
България и Италия днес честват в префектурата на Милано 145-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения, съобщи кореспондентът на БНР Елена Шаханова. Събитието, организирано от Генералното ни консулство в Милано, е под..
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) преразгледа леко надолу очакванията си за растежа в регионите, където инвестира. Икономическият растеж в България ще е 2.9 % за 2025 г. или с 0.1 % по-малко от първоначалните очаквания от..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени..
20 български пивоварни ще предложат своите уникални бирени рецепти по време на фестивала “Улица Хмел”, който ще се проведе в края на седмицата - на 27,..
Ясно
Разкъсана облачност