България и Китай установяват дипломатически отношения помежду си преди 75 години – през 1949-а. Година по-късно КНР и НРБ си разменят посланици и двустранните отношения се развиват пълномащабно – подписани са договори за сътрудничество в културата, науката, технологиите, земеделието и търговията. Приятелските контакти между двете страни зачестяват, а през 1952 година става факт и първият търговски договор. България изнася за КНР медицинска апаратура, лекарства, електрокари, а внася чай, хартия, копринени, памучни и текстилни изделия. Днес, въпреки различните пътища, по които вървят, сътрудничеството между двете държави продължава в рамките на инициативата "Един пояс, един път", както и по механизма "Китай-Централна и Източна Европа 17+1".
Годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай е повод у нас да се проведе изложение на водещи китайски продукти и услуги, заедно с форум, осигуряващ възможност за двустранни срещи между представители на бизнеса от двете държави. От 12 до 14 септември в НДК ще се представят повече от 60 фирми, развиващи се в областта на информационните технологии, цифровизацията, финансовите услуги, биотехнологиите и пр.
"Ние полагаме големи усилия, за да дадем възможност на бизнеса от двете страни да общува. Имахме много добри отношения в миналото, които бяха прекъснати от Covid и сега се опитваме да се върнем отново към старите нива на сътрудничество. Освен това искаме българския бизнес да получи и открие нови възможности в отношенията си с Китай" – обясни в интервю за БНТ посланикът на Китайската народна република в България Н.Пр. Дай Цинли.
По думите ѝ, страната ни е чудесна дестинация за китайски инвестиции:
"Тук има ниски данъци и квалифицирана работна ръка. Понякога обаче се появяват въпроси, свързани с търговията между Китай и ЕС, което засяга и сътрудничеството с България. Миналата година имаше многообещаващи проекти, в които можеха да участват двете страни, но ЕК реши да започне да разследва китайските дружества, които така и не успяха да се включат в съответните проекти. Разбира се, че спазваме европейските изисквания, но трябва да има и равнопоставеност в отношенията с китайските дружества – заяви Н. Пр. посланикът на Китай у нас и допълни: – Китайската позиция е пределно ясна - ние не търсим световна хегемония. Виждаме, че има неразбиране за стратегическите отношения и намерения на Китай. Китай често пъти се представя като стратегически конкурент, но Китай няма намерение да превзема света. Ние искаме нашият милиард и 400 милиона жители да живеят по-добре, да имат по-добри възможности за образование, възрастните да изживяват щастливи старини, така че като погледнете нашата външна политика, ще видите, че ние се занимаваме най- вече с усилия за международно сътрудничество и решаване на международните спорове. Според нас една мирна среда, среда на сътрудничество ще помогне и за националното развитие на Китай. Именно затова искаме да стимулираме икономическото развитие и партньорство с държави като България и други."
Сътрудничеството със страните от Централна и Източна Европа, в това число и България, е част от новия план на Китай за развитие:
„Пленарното заседание, на което бе обявен, се фокусира върху задълбочаването на реформите и насърчаването на модернизацията в Китай. На заседанието бяха представени повече от 300 инициативи за реформи, което да позволи в рамките на 5 години, всички задачи на плана да бъдат изпълнени – поясни посланикът на страната у нас в среща с журналисти в София: – Китай ще продължи да облекчава достъпа до пазара си, отваряйки към света, превръщайки го в привлекателна възможност за всички страни по света, включително и за България. От 2015 до 2023 обменът на двустранна търговия между Китай и България е нараснал с 1,8 млрд. долара до 4,2 млрд. долара. България измества Полша и става най-големият партньор на Китай в търговията със селскостопански продукти в Централна и Източна Европа. Китайските инвестиции в България са постигнали обещаваш напредък в областта на резервните части за автомобили, възобновяемата енергия, информацията и комуникациите, селското стопанство, финансите и др."
"Надяваме да успеем да се възползваме от 75-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай и да успеем да задълбочим още нашето практично сътрудничество", посочва посланик Дай Цинли.
Снимки: БТА, БГНЕС
Пазарът на недвижими имоти в България "замръзна" на миналогодишните равнища. По данни на Националното сдружение "Недвижими имоти", цитирани от БТА, изключение правят големите градове, където има ръст на броя на сделките. Очакванията са към края на 2024..
Немската икономика се свива, като очакванията на правителството са спадът да възлиза на 0,2% от БВП. Една от основните причини за това са нерешени структурни проблеми, свързани с липсата на енергийна сигурност, прекомерната бюрокрация и недостигът..
След изборите на 27 октомври, до края на месеца служебното правителство трябва да представи в Парламента проект на Бюджет за 2025 г. Според някои икономически анализатори у нас, състоянието на план-сметката на държавата през 2024 г. е най-лошото за..